"Атентат"
Епифан Отос е грозен. Отблъскващо грозен. Това обаче не му пречи да се влюби. И то в една красива актриса. Двамата стават приятели. Но възможно ли е дълготрайно недвусмислено приятелство между мъж и жена? Междувременно се случва нещо невероятно – наемат Епифан да дефилира с манекенките по модните подиуми, за да подчертава с отблъскващия си вид тяхната красота. И ето че става известен. Има хора, които му се възхищават. Но той непрестанно мисли за своята Етел, красивата актриса...
Амели Нотомб, добре позната на българските читатели, разказва една история, която е контрапункт на „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Как ще завърши тази история за сблъсъка между грозотата и красотата? Квазимодо и Есмералда могат ли да се свържат от взаимна любов? Въпросите и отговорите на авторката винаги са изпълнени с ирония, понякога дори със сарказъм. Интелектуалната прелест на книгата несъмнено ще спечели всеки читател.
"Шарлот"
Шарлот израства в Берлин, където животът ѝ е белязан от семейна трагедия. Изострената ѝ чувствителност бързо намира ярък израз в живописта. Срещата ѝ с голямата любов, учителя по пеене Алфред Волфсон, затвърждава призванието ѝ. През 1939 година тя е принудена да напусне родината си и да потърси убежище в Южна Франция. В изгнание Шарлот създава автобиографичната серия от картини „Живот? Или театър?“, с която по-късно ще се прочуе.
Предчувствайки трагичния си край, тя поверява творбата на своя лекар с думите: „Това е целият ми живот“. Няколко месеца по-късно е депортирана. Шарлот Саломон загива в Аушвиц на двайсет и шест годишна възраст по време на бременността си.
Давид Фоенкинос пресъздава покъртителната съдба на Шарлот с рядка искреност и дълбочина. Срещата му с изкуството на младата жена е истинско откровение. Той търси верния тон на книгата си в продължение на осем години. Завладяващият портрет на художничката се преплита с личното преживяване на писателя, тръгнал по следите ѝ.
"Спомените"
Героят на „Спомените“ мечтае да стане писател, да срещне голямата любов, да води живот, изпълнен с приключения. След смъртта на дядо си осъзнава, че не е успял да му каже колко го обича. Семейната история продължава с бягството на баба му от старческия дом, където е изпратена въпреки волята си, с кризата, преживяна от родителите му след пенсионирането им,
със срещата и раздялата с любимата жена. Описвайки сложните ситуации, в които изпада героят му, авторът ни въвлича в разсъжденията си за житейските сътресения, за смъртта, за отминаващото време, за любовта и отношенията между поколенията. В личните спомени се преплитат и спомените на фигури като Ницше, Алцхаймер, Ван Гог, Гауди, но и на съвсем обикновените хора, с които го среща животът. Всичко това му предоставя възможност най-сетне да пристъпи към написването на своя роман. С лек хумор и много нежност, използвайки оригинален и поетичен език, Давид Фоенкинос ни предлага вълнуващ разказ за отношенията в съвременния свят, за миналото, приемствеността и човешката обич.
"Небето се завърна"
В един тресящ се от буря самолет Патрисия, испанска манекенка с уреден и почти безгрижен живот, чува от случайната си съседка по място, че някой от близките ѝ хора ѝ мисли злото. В ежедневието ѝ започва поредица от странни професионални и битови злополуки, които я карат да се стресне, да се опита да разбере кой иска да я премахне от пътя си, а и да направи преоценка на съществуването си. Белязани дотогава от постиженията и спокойствието, изведнъж кариерата и битието ѝ потичат в тревожното русло на пророчеството.
Докато търси виновника за сполетелите я беди, тя открива нелицеприятни истини за себе си, за мъжа си особняк, когото обича горещо, за родителите и сестра си и за началниците и колегите си в модната агенция. Патрисия излиза от досегашния удобен житейски и професионален пашкул и проглежда. През нейните очи виждаме каква е цената на успеха, колко крехък и непостоянен е той и как понякога дори близките ни хора могат да ни причинят големи страдания. Клара Санчес се завръща при българския читател с проникновено и дълбоко морално послание.
"Ман"
Ман има три майки – едната я е родила, другата я е закърмила, третата я е отгледала. Последната ѝ намира съпруг – самотен виетнамски ресторантьор, който живее в Монреал. И ето че към любовта на Ман към трите ѝ майки се прибавя четвърта – любовта към храната и приготвянето ѝ. С времето нещата се променят, привързаността към съпруга ѝ отстъпва пред
една пета любов, този път в най-истинския смисъл на думата. Написан с деликатното и силно перо на Ким Тхуи, „Ман“ е „вкусен“ роман, който читателят ще оцени заради езика, чувствеността и любовта към живота. „Ман“ означава „тази, която няма какво повече да желае“. Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си. Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ѝ се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани.
"Дневникът на Бриджет Джоунс"
Хелън Филдинг поставя с този световен бестселър началото на „новата женска литература“, в която под забавна, дори много забавна форма се третират различните проблеми на съвременната млада жена на ръба между две хилядолетия, разкъсвана между представата,
налагана за нея от медиите, обществото и семейството (стройна мършава блондинка, ставаща сутрин в пет, за да отиде на фитнес, и управляваща по цял ден международна банка, без да й трепне тушът за мигли), и извечните простички женски стремления да си хване мъж и да създаде семейство.
"Бриджет Джоунс на ръба на разума"
Продължението на „Дневникът на Бриджет Джоунс“ доказва триумфално таланта на Хелън Филдинг като голяма разказвачка с неповторимо чувство за хумор и самоирония. Бриджет си е отново същата щура представителка на новия феминизъм, ненаучила нищо –
досущ като майка си – от уроците на Съдбата, услужливо поднесени в първата книга. Тя продължава да се ръководи от съветите на приятелките си, почерпани предимно от нашумели книги за самопомощ и самоанализа, но този път вече със Съдбата шега няма…
"Бриджет Джоунс: Луда по онова момче"
В третата книга от поредицата за Бриджет Джоунс, „Луда по онова момче“, форматът на дневник е запазен, а знаковият свеж хумор на авторката ни залива още от първото изречение. Бриджет Джоунс си е все такава симпатяга – разпиляна в мисли и действия, нестандартна и обичлива, макар и вече в нова фаза на живота си. Какво правиш, когато 60-ият юбилей на приятелката ти съвпада с 30-ия рожден ден на гаджето ти? Бива ли да лъжеш за възрастта си в сайт за срещи? От ботокс ли е по-добре да умреш, или от самота, защото си сбръчкана?
Неморално ли е да идеш на фризьор, ако едно от децата ти е завъдило въшки? Самият Далай Лама ли влиза в Туитър или секретарят му? Такива дилеми занимават Бриджет Джоунс в натовареното ѝ всекидневие на майка, която сама отглежда две малки деца, върти младо гадже и се опитва да пласира филмов сценарий, който продуцентите я притискат да превърне от трагедия в комедия.
Бриджет Джоунс, жена на средна възраст, тръгнала да завоюва ХХI век (Правило No1: Никакво писане на есемеси на пияна глава), продължава с храбрите си опити за самоусъвършенстване и прави остаряването да изглежда не чак толкова страшно.
"За любовта и сянката"
Както пише самата авторка за този свой роман, „това е разказ за двама души – мъж и жена, които се обичат до полуда и по този начин се спасяват от една страшна история. Отдавна я нося в паметта си и я съхранявам, за да не я увреди времето, но чак сега мога да я разкажа. Правя го заради тях и заради другите, които ми повериха живота си, за да не го отвее вятърът...“ Книгата е писана по време на принудителното изгнание на Исабел Алиенде във Венецуела и любовта между Ирене и Франсиско е страстна апология на вярата, свободата и човешкото достойнство.
"Дневникът на Мая"
Едно минало, което я преследва. Едно бъдеще, което тепърва трябва да изгради. И една тетрадка, за да опише живота си. „Тази Мая ме накара да страдам повече от всички мои предишни герои. На места ми идваше да й зашлевя два шамара, за да й дойде малко умът, а на други ми се искаше да я прегърна силно, за да я предпазя от света и от собственото й объркано сърце.“ Исабел Алиенде „Дневникът на Мая“ е последният й роман, определен от в. „Ню Йорк Таймс“ като „стряскащ съспенс“. Това е съвременен разказ за едно съзряване, съсредоточен върху съдбата на Мая Видал – забележително момиче, изоставено от родителите си. Мая расте в стара къща в Калифорния под грижите на баба си Нини, емигрирала там след преврата в Чили през 1973 г., и на дядо си Попо – добродушен чернокож астроном.
След смъртта му обаче Мая излиза от релсите и се отдава на наркотици, алкохол и дребна престъпност – една зловеща спирала, която я отвежда в Лас Вегас в опасния подземен свят на воюващи помежду си банди, убийци, полиция, ФБР и Интерпол. Единственият й шанс за спасение е Нини, която й помага да избяга на отдалечен остров край бреговете на Чили и там Мая започва да води дневник в стремежа си да разплете тайните на своето семейство и на собствения си живот.
-51%
-50%
-60%
-34%
-27%
На театър
ПоетиТе Live
