"Аз бях тук" на Гейл Форман
Коуди и Мег са неразделни. А после най-неочаквано Коуди остава сама. Коуди е потресена и смазана от скръб след самоубийството на най-близката си приятелка Мег. Двете са споделяли всичко, но смъртта връхлита без предизвестие. Коуди отива в колежа на Мег, за да събере вещите ѝ и да ги изпрати у дома, и открива, че не знае още много за живота на приятелката си. За съквартирантите ѝ – самобитни и неописуемо различни от жителите на скромното им родно градче близо до Вашингтон. За Бен Макалистър – момчето с китара, подигравателна усмивка, свои собствени тайни и непоклатима почтеност. За опасен интернет форум и зловреден анонимен съветник. За шифрован компютърен файл, който ще остави под съмнение всичко, което Коуди мисли, че знае за Мег и за нейната смърт.
Роман, съчетал умело криминална загадка, трагедия и романтика. Безмилостно откровен разказ за смелостта да продължиш напред след опустошителна загуба, да откриваш скрити черти на характера у себе си и у другите. Предизвикателен поглед към сложното естество на отговорността, съвременната роля на интернет за преломните решения на младите хора, предизвикателствата на съзряването и благородството да прощаваш.
"Булчинска рокля" на Пиер Льометр
Над Софи сякаш тегне неведомо проклятие. От няколко години животът й се е превърнал в кошмар, от който тя неуспешно опитва да се отърси. Всичко започва с на пръв поглед най-безобидна разсеяност, която, обаче, бързо преминава в необяснимо и все по-задълбочаващо се физическо и психическо неразположение. В крайна сметка тя губи работата си и съпруга си, останал инвалид след автомобилна катастрофа, който се самоубива при съмнителни обстоятелства. Идва и най-страшното – отново без да може да си обясни защо и как, Софи се превръща в убийца-рецидивист, издирвана от полицията на цяла Франция. И тя се впуска в отчаяно бягство, докато ненадейно не се появява Франц… Но кой е Франц и каква е тайната на вехтата булчинска рокля, която той пази като зеницата на окото си?
С „Булчинска рокля” Пиер Льометр ни въвлича с безспорно майсторското си перо в перипетиите на нестандартен психотрилър със силен социален привкус, над който се рее сянката на Хичкок и Брайън де Палма.
"Чувство, по-силно от страха" на Марк Леви
В останките на един самолет, замръзнал в ледовете на Монблан, Сюзи Бейкър намира документ, който би могъл да оневини обвиненото й в предателство семейство. Но това откритие привлича вниманието на американските тайни служби. Заедно с очарователната и загадъчна Сюзи Андрю Стилман, репортер от „Ню Йорк Таймс”, провежда разследване, което единствено може да спаси живота на младата жена. Преследвани, манипулирани, Сюзи и Андрю преминават през не едно опасно изпитание, преди да се докоснат до една от най-добре пазените тайни на нашето време.
Марк Леви още веднъж доказва безспорния си талант на разказвач. Завладяващата история се чете с истинско удоволствие. (в. „Фигаро”)
"Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи" на Салман Рушди
Салман Рушди влиза в ролята на Шехерезада. И за две години, осем месеца и двайсет и осем нощи настава епоха на чудатости. Джиновете – загадъчни създания от бездимен огън, които понякога се прокрадват в човешкия свят – превземат Манхатън. Философи спорят от отвъдното. Обикновени земни хора блуждаят над земята, изгубили досег с нея. В присъствието на изоставено бебе подкупността и порокът избиват в издайнически обрив по кожата на виновниците. Красива прелъстителка се превръща в могъща сила и се сражава с най-жестоките митични злодеи на всички времена.
Никой от тях не подозира, че е част от невъобразимо многобройното потомство на Дуния, принцесата на джиновете, и един смъртен – философа Ибн Рушд. Ала сега всички са призвани да участват в грандиозната война между световете, между мрака и светлината, защото разумът е мъртъв, думите са отрова, а тишината е болест.
Съвременна вълшебна приказка, героичен епос, сатиричен роман алегория, разказ за необикновената сърцевина на обикновеното, щрихи от личната история на автора или дързък устрем на въображението? Най-новият шедьовър на Салман Рушди е изобретателен, ерудиран, вдъхновяващ и дяволски забавен.
"Пътят на щастливата жена" на Наталия Кобилкина
Кои характеристики определят женствеността? Откъде произтича неумението ни да получаваме? Голямата промяна винаги ли е свързана с екстремна болка? Има ли формула за трайна хармония и щастие във взаимоотношенията? С много любов, разбиране и уважение към читателя авторката разисква универсални проблеми на съвременната двойка и на съвременната жена. В книгата са включени различни упражнения, техники за визуализация и медитация, които ще ви помогнат да откриете пътя към своята женска същност и да се почувствате по-самоуверени, ведри и силни.
Специален бонус за верните почитатели на Наталия Кобилкина са приложените интервюта и тестът за диагностика и развитие на архетипи. „Едва когато се почувстваш удовлетворена и осъществена като личност, ти можеш да изградиш равностойна, пълноценна връзка. Ако мнението ти за самата теб е ниско, все подозираш, че хората го потвърждават, дори и те да не мислят така“, убеждава ни Наталия Кобилкина в това свежо и вдъхновяващо психотерапевтично четиво.
"Герой по неволя" Марио Варгас Льоса
В своята най-нова творба с присъщото си майсторство и тънък усет за човешката природа и социалните катаклизми Варгас Льоса разказва паралелно две пресичащи се истории. Едната се развива в Пиура, където скромният собственик на транспортна фирма Фелисито Янаке е подложен на изнудване от неизвестни рекетьори, чиято поява е неизбежна наред с икономическия напредък и процъфтяването на града. Воден единствено от завета на баща си "Никога не се оставяй да те тъпчат", Фелисито се превръща в герой по неволя, отказвайки да се поддаде на натиска. В същото време влиятелният собственик на голяма застрахователна агенция Исмаел Карера в Лима не се поколебава да се опълчи срещу условностите на висшето столично общество и се жени за домашната си помощница метиска, с което отмъщава и на алчните си разглезени синове.
В романа присъстват и много от познатите ни герои на Варгас Льоса, а двама от тях, сержант Литума и капитан Силва, вкарват читателя в криминална интрига, която прави повествованието още по-увлекателно.
"Човешкото тяло" на Паоло Джордано
Военният лекар лейтенант Алесандро Еджито е най-старшият във взвода, изпратен на „мирна мисия” в Афганистан. Под негово командване са неуправляемият Чедерна, девственият Йетри, русата хубавица Дзампиери, вечната изкупителна жертва Митрано, болнавият Торсу и подофицерът Рене, който в цивилния живот си докарва някое евро и като жиголо. В базата насред пустинята, където са разпределени, войници и офицери ще се сблъскат с неудобствата, с опасността и с омразата на врага, но главно със себе си – със страховете, с комплексите, с вътрешните си демони. Една операция извън базата, превърнала се в кошмар, ще ги убеди в крехкостта на човешкото тяло и безвъзвратно ще срине всичко, на което се е крепил животът им.
"Щастливата носталгия" на Амели Нотомб
В двайсет и второто си произведение, „Щастливата носталгия” (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в „Изумление и трепет” и в „Нито Ева, нито Адам”. Съпровожда я френски телевизионен екип, който прави филм за нея. Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония. Така започва тази автобиографична книга, много различна от другите книги на ексцентричната белгийска
писателка. Написана е просто и откровено, с желанието да се разбере дали измислената Япония отговаря на истинската. Тук Амели Нотомб не дава воля на въображението си, не се пита „какво би станало, ако”, не изобретява екстравагантни имена. Само разказва, както се разказва едно пътуване към детството. С носталгия. Японците имат само една дума за носталгия, казва ни авторката – „натсукаши”, и тя означава щастлива носталгия, тя е моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. „Щастливата носталгия” е книга, в която се запознаваме с една не толкова зрелищна, но много автентична Амели Нотомб.
"Изумление и трепет" на Амели Нотомб
„В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с „изумление и трепет“. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект.
Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе казано, в компанията „Юмимото“ аз бях на разположение на всички останали.“
"Живот след живот" на Кейт Аткинсън
Какво би станало, ако имахте възможност да живеете живота си отново и отново, докато най-сетне стане така, както го искате?
През 1910 година по време на снежна буря в Англия едно бебе се ражда и умира, преди да е поело първия си дъх.
През 1910 година по време на снежна буря в Англия същото бебесе ражда и живее, за да разкаже своята история.
Урсула се ражда и умира още много пъти – на пет години се удавя; на дванайсет загива при падане от прозореца; и за пореден път издъхва на двайсет, когато в едно мюнхенско кафене стреля по Адолф Хитлер и така променя историята на света...
Ами ако наистина има втори шанс? Трети? Всъщност безброй шансове да изживеете живота си? Ако ви се удаде възможност да промените хода на историята, бихте ли го направили наистина?
„Живот след живот“ следва Урсула Тод през бурните събития на миналия век отново и отново. С остроумие и състрадание Кейт Аткинсън намира топлина дори в най-тежките мигове на живота и показва изключително умение да извиква миналото. Тук виждаме нейната истинска дълбочинаи изобретателност – в този роман, посветен на най-доброто и най-лошото в нас.