Немски реквием от Йоханес Брамс в Симфоничен концерт, на 17 Април, на Основна сцена в Държавна опера - Варна
Варненската опера ви е приготвила един наистина зашеметяващ спектакъл! Мащабно произведение за оркестър, хор и солисти - сопран и бас!
Немски реквием от Йоханес Брамс в Симфоничен концерт, на 17 Април от 19:00ч, на Основна сцена в Държавна опера - Варна:
| Варианти на офертата: | ||
|---|---|---|
| Място в зелена зона | 18 лв | Грабни |
| Място в синя зона | 24 лв вместо 30 лв | Грабни |
| Място в червена зона | 32 лв вместо 40 лв | Грабни |
Диригент Григор Паликаров
Солисти:
Александрина Михайлова - сопран
Иво Йорданов - баритон
С участието на хор "Морски звуци" с диригент Росица Щерева
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Брамс пише "Немски реквием" като послание към живите, а не заупокойна молитва за мъртвите, както са всички останали реквиеми. Текстът не е католическата заупокойна меса на латински, а е съставен от него с откъси от Библията. Фрагментите, които композиторът избира сам, са компилирани по много интересен сякаш е искал да нарисува картина като мозайка с малки парченца, цветни и ярки Библейски послания. В гениалната музика се преплитат всекидневните ни драми, трагедии, радост, скръб, надежда и всички средства са насочени до най-важната цел - утешение, успокоение и надежда.
Григор Паликаров (род. през 1971 г. в гр. Пловдив) завършва НУМТИ "Добрин Петков" - Пловдив със специалност пиано с пълен отличен успех и златна значка през 1990 г., след което и Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при акад. проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано - при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев. Специализира композиция в рамките на два летни курса при проф. Ерих Урбанер от Виенския университет за музика и сценично изкуство. Дебютира на оперна сцена още като студент (на 22 години), когато дирижира "Риголето" в оперните театри в Плевен и Стара Загора. От януари 2000 г. до април 2019 г. е щатен диригент в Софийска опера и балет, а репертоарът му включва повече от 60 оперни и балетни заглавия. Към настоящия момент маестро Паликаров е професор по оперно-симфонично дирижиране в НМА "Проф. П. Владигеров", където преди това успешно защитава докторска степен по музика през 2017 г. и доцентура през април 2019 г. От сезон 2005/2006 г. до момента той е и главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество "Маестро Г. Атанасов" - гр. Пазарджик.
Проф. д-р Григор Паликаров е чест гост - диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Софийска филхармония. Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър - София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09, Държавните опери в Пловдив, Варна (на която е постоянен гост-дорогент от сезон 2021/22 г.), Бургас и др. Сред поредицата му от диригентски изяви специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на Българското Национално Радио, както и участията му в престижни национални и международни музикални фестивали. Григор Паликаров редовно осъществява и множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Русия, САЩ, Словения, Гърция, Полша, Румъния, Украйна, Тайван, Холандия, Великобритания, Португалия, Мексико, Корея, Япония, Уругвай, Китай и др. Наред с диригентската си дейност Григор Паликаров също композира и концертира като пианист. Някои от творбите му са изпълнявани на редица фестивали и са записвани нееднократно.
За успешните си изяви като композитор и пианист е удостояван с редица национални и международни награди от конкурсите Светослав Обретенов, Албер Русел, Музиката и Земята и др. Той е носител и на множество други престижни награди, сред които: "Кристална лира" на СБМТД (четирикратно - 2002, 2012, 2017 и 2022 г.), "Златно перо"- 2009 г., "Емил Чакъров" - 2019 г. и "Златна лира" на СБМТД за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му през 2021 г. В рамките на два мандата е бил председател на "Менса"-България - клон на световната организация на хора с висок коефицент на интелигентност.
Условия на офертата:
- Валидност на ваучера: 17 Април 2025 (Четвъртък).
- Ваучерът служи за билет и след получаването му е необходимо да резервирате конкретно място в залата. Това можете да направите чрез Grabo.bg - от страницата "Моите ваучери".
- Необходимо е да покажете QR кода на ваучера преди началото на събитието, за да бъдете допуснати в залата.
- Конкретните места, за които офертата важи, може да видите в приложената интерактивна схема.
- Всички други глобални условия на Grabo.bg
Осигурено от Държавна опера - Варна
Държавна опера - Варна е регистрирана на 6 Април 1947г и е официално открита на 1 Август същата година. Нейният първи директор е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител е известният български певец Петър Райчев.
За кратко време под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов, Асен Манолов и художниците Асен Попов и Владимир Мисин се подготвя първата постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.
Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни заглавия.
Редица произведения се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са: "Така правят всички" от В. А. Моцарт - 1960г; "Кача и дяволът" от А. Дворжак - 1961г; "Годеж в манастира" от С. Прокофиев - 1962г; "Алберт Херинг" - 1964г и "Просяшка опера" от Б. Бритън - 1982г; "Норма" от В. Белини - 1972г; "Златното петле" от Н. Римски-Корсаков - 1973г; "Ариадна на Наксос" от Р. Щраус - 1975г; "Брачната полица" - 1977г и "Турчинът в Италия" от Дж. Росини - 1988г; "Едип цар" от И. Стравински - 1995г; на балетите "Спартак" от А. Хачатурян - 1977г; "1001 нощ" от Ф. Амиров - 1983г и други.
Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Държавна Опера Варна се обръща многократно и към оперетни творби - предимно от класиците на жанра: Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман. Поставят се също съвременни мюзикъли и много детски спектакли.
Организира от 2000г всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010г и "Опера в Летния театър", ежегодно открива и участва активно в Международния музикален фестивал "Варненско лято", както и в редица други художествени форуми.
Гастролирала е в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия и др.
Показателни за престижа на Държавна Опера Варна са и многобройните гастроли на именити оперни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Иван Консулов, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Надя Кръстева и други.
От 1999г Държавна Опера - Варна се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си като държавен културен институт, под новото название Оперно-филхармонично дружество Варна.
С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010г се обединяват Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна с директор Славчо Славов. След обединението ДТ "Стоян Бъчваров" запазва името си, докато Оперно-филхармонично дружество Варна се преобразува в Държавна опера - Варна. След проведения конкурс от 20 декември 2010г директор на ТМПЦ Варна става Даниела Димова.
Още за разграбване:
Опера
Опера
Изследване
Изследване
-38%
Маникюр с гел лак
-38%
Маникюр с гел лак
Концерт на Глория
Концерт на Глория
Още оферти от Държавна опера - Варна
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.
чрез системата на Grabo.bg.