Пакет изследвания "Имунен статус", от СМДЛ Кандиларов

Системата на комплемента е неразделна част от вродената имунна система и действа като мост между вродения и придобит имунитет. Състои се от серия от протеини, които са най-вече (макар и не изключително) синтезирани в черния дроб, които се откриват в плазмата и върху клетъчните повърхности като неактивни прекурсори (зимогени).

Съществуват девет първични комплементни протеина, които са означени от С1 до С9. Тези компоненти, в допълнение към останалите протеини, работят заедно чрез активиране, усилване, разпадане и образуване на протеинови комплекси, които реагират на инфекции, транспланти, мъртви клетъчни остатъци или възпаление.

Тестовете на комплемента измерват количеството или функцията (активността) на комплементарните протеини в кръвта. Компонентите за допълване могат да се измерват поотделно или заедно, за да се определи дали системата функционира нормално. С3 и С4 са най-често измерваните комплементни протеини. Тестовете на комплемента, най-често С3 и С4, се използват, за да се определи дали недостатъците или аномалиите в системата на комплемента причиняват или допринасят за заболяването или състоянието на пациента. Намалените нива на комплемента също са свързани с повишен риск от развитие на автоимунно заболяване. Нивата на С3 и С4 обикновено са намалени при лупус, докато само С3 е ниско при инфекция, особено такива причинени от гъбички или паразити.

Намалена активност на системата на комплемента се наблюдава при:

Рецидивиращи микробни инфекции (обикновено бактериални);
Автоимунни заболявания, включително лупус и ревматоиден артрит;
Наследствен ангиоедем;
Придобит ангиоедем;
Различни видове бъбречни заболявания, включително гломерулонефрит, лупусен нефрити IgA нефропатия, както и отхвърляне на бъбречни -трансплантати;
Цироза;
Хепатит;
Недохранване;
Сепсис;
Нивата на комплементния протеин обикновено се повишават, заедно с други несвързани протеини наречени остро фазови белтъци, по време на остро или хронично възпаление. Всички те обикновено се връщат към нормалното, когато основното заболяване е изклекуване.

Тестът на комплемента С4 е един от най-често използваните тестове. Тестът се назначава най-често при съмнение за наличието на автоимунно заболяване. Тестът на комплемента С4 понякога се използва и за наблюдение на нивата на протеини при пациенти, които вече са били диагностицирани с автоимунно заболяване. Тестовете за допълване могат да предоставят на лекарите ценна информация за ефективността на текущото лечение за автоимунното състояние.