Постановката "Етажна гроздова" с актьорите от сериала Етажна собственост - на 23 Март в Зала НХК

Любимите съседи от "Етажна собственост" се качват на театрална
сцена, за да ни завихрят в една безкрайно комична, щура и мечтателна история, която любопитно наднича право в дълбините на българската душа.

Повече за постановката:

Автор: Иван Ангелов, Режисьор: Тодор Николов , Сценография: Димитър Димитров

Участват: Антон Радичев, Явор Гигов, Милена Маркова-Маца, Невена Бозукова-Неве, Евгени Будинов, Стефан Иванов, Веселин Цанев.

Любимите съседи от "Етажна собственост" се качват на театрална сцена, за да ни завихрят в една безкрайно комична, щура и мечтателна история, която любопитно наднича право в дълбините на българската душа. Четирима приятели, подгонени от жените си, една голяма, заплашителна тайна - скрита в казан с ракия, плюс вълшебно пътешествие в родната история назад... Няма съмнение - само Джамбазов и компания могат да ви разсмеят така.

Запасите на военния Джамбазов от домашна гроздова са на привършване и мъжете в блока са изправени пред угрозата - "зима без ракия". Силно притеснени, те кроят планове да си сварят тайно домашен алкохол, което е строго забранено. Мястото на свещенодействието е повече от странно! Домоуправителят Величко, Джамбазов, Пешо и Кирчо се надяват да останат незабелязани, но точно там започват трагикомичните им перипетии! Ако ги хванат - грози ги арест, но по лошото е, че по петите им са техните отчаяни съпруги! Вбесените Гери и Нушка са готови на всичко, за да провалят тайния план на изчезналите си мъже. Събитията се преобръщат, когато четиримата приятели внезапно откриват изумителна находка. Тя ще им позволи да пренапишат българската история, както си пожелаят... Ще променят ли съседите историята или ще влязат право в затвора?

"Етажна гроздова" разказва една много забавна, лична, но и трогателна история за малките, големи неща в нашата родна бяла, черна или пъстра действителност. Тази история ни пита, кои сме ние българите и в кое откриваме смисъла. Бурканите, които сме затворили за зимата ли ревностно броим, или плачем на поезия? Къде е основната причина да сме толкова уплашени и отчаяни, остана ли нещо, в което истински вярваме?