Автор: Стефан Цанев
Режисьор: Асен Шопов
Сценография: Асен Шопов
Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов - гост.
"Народе????
Пишейки преди 30 години трагедията "Тайната вечеря на Дякона Левски", покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли?
Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.
Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим "с една обща революция". Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно, са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили ("да се вдигне пушилка", "да се отвори рана"), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България... А какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел.
А Левски се интересувал преди всичко от това:
"С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (Народно управление).
Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система (конституционна монархия), то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (Тъжната истина е, че още тогава най-близките му съратници презрели и отхвърлили идеята за демократска република - тези думи на Левски били зачеркнати от Устава на Българския Революционен Централен Комитет...)
"Този документ няма равен на себе си в освободителните борби през ХІХ век - казва проф. Николай Генчев. - Нито в гръцкото, нито в сръбското, нито в италианското, нито в румънското, нито в някое друго освободително движение преди и по времето на Левски."
(Бих добавил: и дълго след това. Републики се установяват в споменатите държави след 70-80 години...)
В идеите на Левски имало и нещо друго, което още по-силно стреснало тогава българите:
"Всичките народности - Българи, Турци, Евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере.
Ний няма да гоним турският народ, ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума - турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин. И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. Така ще е в наша България!"
В ония години на "всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяванието на девойките ни и на жените ни все от турчина" - да преодолееш кръвната си робска омраза към поробителя и да говориш, че „няма да гоним турския народ, ни вярата им“ - това е било равностойно на Исусовото „обичайте враговете си!“, само че не абстрактно, а конкретизирано - затова още по-болезнено и още по-непостижимо.
- Няма да ги гоним ли? Както те нас трепят сега, така и ний ще ги трепим, гробищата им ще изорем, джамиите им ще срутим, ще ги гоним до девето коляно и тях и Господа им, както те сега гонят нашия Господ! - това бил естественият и справедлив вик на роба, робът е прокълнат да мрази, а Левски говорел като свободен човек, той може би е бил единственият свободен българин в онова робско време и трудно е било на робите да го разберат.
Но и това му било малко на Дякона - чрез себе си той поставял пред хората непостижими лични морални норми:
"Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв, не да видя себе си на голям чин... защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, тряба сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека и по-долна работа... ако щат ме нареди да паса и патките."
Сиреч: бъдещата ни държава трябва да управляват умните, а не заслужилите. Ти чувал ли си, българино, такова нещо някога да се е случило някъде, хеле пък в България: някой да се докопа до властта и доброволно да я отстъпи на някого, понеже главата му сече повече?
Няма и да се случи. Думите на Левски: "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си“ - днес са обърнати наопаки: ако печеля - печеля само за себе си, ако изгубя - губи цял народ...
А ако утре Народното събрание приеме Наказателния закон на Левски: "Който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода - да се накаже със смърт!" - представяте ли си какво ще стане в България?
Да, идеалистът е опасен и възхищението от него лесно преминава в омраза. Има обаче и друга една причина, която накарала народа тихомълком да се отдръпне от Левски, за тази причина никой не споменава, тя не е и за хвалба, но нека си я кажем - не за друго, а защото може би под този камък е спяла змията на предателството?
За бъдещата революция трябвало оръжие, трябвали пари. Заплашителните писма до чорбаджиите не подействали, както казва Левски: "Няма друг народ, на когото богатите хора да не са дали два гроша за свободата." Няколкото терористични опита за ограбване на чорбаджийски и турски каси също излезли несполучливи.
Тогава на Левски не му оставало нищо друго - разпратил до частните революционни комитети писма, в които нареждал:
"Всеки член по-скоричко да гледа да принесе десятокът си от всичкото си имание веднаж завсякога, освен това да побързат по-скоро да дадат и по 10 (десет) лири турски за пушка иглена, която ще му се даде. Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертвува."
Като чул това, българинът се свил в черупката си като охлюв: българинът по-лесно дава живота си, отколкото имота си. Не само от алчност: животът е твой, засяга само тебе - да го дадеш не ти е толкова жал, а от имота зависят децата ти, семейството ти, свободата не се яде...
Тук, изглежда, е станало голямото разминаване на Левски с народа. ("Лесно му е на Дякона - няма ни дете, ни коте...") И не случайно в някой от последните дни на Декември 1872 (в последните дни на своя живот), на една от последните странички в прословутото си джобно тефтерче Левски е написал една самотна дума:
Народе????
С четири въпросителни. Почуда ли е това? Изненада ли? Недоумение? Или ужас? Или е питал нещо народа? Какво го е питал?
Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки. Кой ще отговори?"
Стефан Цанев
-51%
Камен Донев
Любо Киров
-20%
Изследвания
-23%
Изследване
