50 години Балет Арабеск и месец със спектаклите на Боряна Сечанова! Гледайте "Пандора" на 15 Март в НМТ "Стефан Македонски"

Наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос? Балет Арабеск представя Месец на спектаклите на Боряна Сечанова с един от най-предизвикателните проекти на трупата по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков.

Повече:

Един спектакъл на Боряна Сечанова, който изследва съзнанието на съвременния човек като действително вместилище на доброто и злото. Пандора - като наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос. Сценографията и костюмите са създадени от Никола Налбантов, текстовете на песните са на холандския либретист Берто Рейндерс.

Абсолютната прима на "Арабеск" - Теодора Стефанова пресъздава една прекрасна и космически самотна Пандора). Ролята на Пира, дъщерята на Пандора и първата простосмъртна жена, се изпълнява от Марина Попова.

Спектакълът, изпълнен от артистите на Балет "Арабеск", е истинско зрелище от светлина, музика и танц, създаден не за да отприщи злото, а да радва сетивата.

В "Пандора"авторите проектират най-актуалните проблеми на съвременното общество - превишаването на мярата, престъпването на границите и наказанието, логичен завършек на едно нарушение или ново предизвикателство. Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството - прехода на неговото очовечаване. Пандора е мистичен спектакъл-ритуал, който превежда публиката през трансцеденталното, несъзнавано ниво на човешкия архетип.

Спектакълът разказва историята на Пандора в седем картини - Пандора, седемте смъртни грехове и тяхната проекция в нейното съзнание. Пандора - коя е тя? Защо не я чувахме досега? Приемахме ли я за даденост... очевидно, но тя не ни обвинява за това. Тя е една от нас смъртните, тя е първата смъртна жена, майката на първото родено дете. За първи път чуваме гласа на Пандора, която разказва на нейната дъщеря своята история - коя е тя и за какво е тук? "Светът е нещастен - аз ли го направих?"

На всичките й въпроси и терзания на сцената откликват тела и сенки, които я приемат, отхвърлят, изоставят, а след това я включват в чувствена вакханалия. Над танцуващите тела почти неотменно е тъмното звездно небе, всемира, в който от време на време се появяват тайнствени мъглявини - възбуждащи и успокояващи.

Един от най-силните и въздействащи елементи на това представление е музиката. Тя ни предоставя щедро и вълнуващо своя трактовка за взаимоотношенията между божественото и човешкото. По удивително органичен начин съчетава сякаш абстрактния звук на всемира със сетивната, "телесна" красота на човешкия глас.

Международният проект Пандора провокира не само с идеята си, но и с отворената формула за участници от различни изкуства, държави, традиции и светогледи. Българските фолклорни гласове предизвикват холандския композитор Пол Ван Брюхе да интерпретира световния мит за Пандора през тембрите на балканите.

Това е един спектакъл, който прехвърля мостове между минало и съвременност, спектакъл който съчетава българското с европейското, елинското с постмодернизма.

Спектакълът е награден за ярки постижения в областта на културата с Наградата на Столична община за най-добър спектакъл, 2015, Лауреат на КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, 2015 и е номиниран за Наградата на БНР "Музикант на годината" в категория - "Премиери".

"Пандора" е подкрепен от европейската културна програма на Performing Arts Fund Nl и от програма "Култура" на Столична община.