Спектакълът на Йосиф Сърчаджиев "Прелестите на изневярата" - на 30 Май в ДСТ "Алеко Константинов"

Насладете се на великолепна актьорска игра в една пиеса за изневярата и по-точно за нейните "прелести", не чак толкова прелестни, които поставят героите в неудобни ситуации и конфузните състояния.

Повече за спектакъла:

Спектакълът "Прелестите на изневярата" от Валентин Красногоров
Превод: Добринка Стефанова
Постановка: Йосиф Сърчаджиев
Сценография: Елена Делева
Композитор: Мартин Каров
Фотограф: Темелко Темелков
Участват: Данаил Николов, Мирослава Върбанова, Явор Борисов, Екатерина Георгиева, Пламен Великов, Ана Вълчанова, Богдан Казанджиев, Йорданка Стефанова, Полин Лалова, Константин Икономов, Мартин Каров, Кирил Бояджиев

Знаем, че темата за изневярата е третирана чрез всички жанрове в историята на драматургията - от древногръцките трагедии до съвременната сатирата и фарса.Тя категорично е застъпена и в Библията чрез една от десетте Божи заповеди: "Не прелюбодействай!".

Нашият автор не си служи със законите на драмата или трагедията. Няма го острието на сатирата, нито подигравката и кикота на фарса. Но на много места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И въпреки това, той гледа на героите си с разбиране. Виждаме обич и умиление, без да се спестяват неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции.

Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, мислено е поставено в кавички от автора. "Прелестите на изневярата" съвсем не са чак толкова прелестни. Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи. В крайна сметка той остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. "Това е положението", сякаш ни казва авторът. "Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си." - Йосиф Сърчаджиев

Валентин Красногоров е майстор на парадокса. Той умело създава интрига още от първата минута на действието и държи зрителя в напрежение до края на пиесата. Трудно може да се предвиди как ще завърши една или друга история - всички те са непредсказуеми. За да отдалечи зрителя от преждевременното "разгадаване", за да приспи неговата бдителност, авторът често прибягва към елементите на детектива, комическата ситуация, въвежда в действието допълнително напрежение, така умело преплитайки ги в случващото се, че често се изненадваш - уж развръзката клонеше към щастлив край, а неочаквано всичко завърши с крах. И обратното - от пепелищата изникват красиви цветя. И което е най-странното - колкото по-невероятни са ситуациите, толкова по-близки се оказват те до живота, до нашата действителност. Може би в това се крие успехът на Красногоров? Както и в това, че никога не нравоучителства, морализаторства. Което подкупва с човешка искреност и душевна откритост.