Театър по Достоевски! Представлението "Идиот" - на 12 Октомври, в Театрална работилница Сфумато

"Идиот"
Сценична версия и режисура - Маргарита Младенова;
Сценография и костюми - Борис Далчев и Михаела Добрева;
Музика - Асен Аврамов;
Текстове на песни - по идеи от поеми на Пушкин, Маргарита; Младенова и Стефан Иванов.

Участват:
Княз Мишкин - Александър Тонев;
Настася Филиповна - Радина Кърджилова;
Аглая Ивановна - Виктория Николова;
Рогожин - Александър Караколев;
Келер - Димитър Илиев;
Генералшата - Албена Георгиева;
Иполит - Румен Драганов;
Коля - Георги Сиркатов;
Евгени Павлович - Георги А. Богданов;
Бурдовски - Бюрхан Керим.

Идиотите:
- Защо си дошъл да ни пречиш? … Какво е виновна слабата душа, че не е по силите й да побере толкова страшни дарове? … Върви си и не идвай повече никога! Така Великият инквизитор прогонва слезлия между човеците Христос в поемата на Иван Карамазов - тревожното предупреждение на самия Достоевски за това, което вече се случва с човека днес.

Живеем тъкмо в този свят на готови отговори без въпроси, на "по-добре поробете ни, но нахранете ни", на "свобода и хляб са немислими заедно", на омраза вместо любов, бяс вместо дух, "дай" вместо "вземи", аз вместо ти, удари вместо помилвай, "просто живей" вместо "за какво да се живее", на ожесточение вместо страдание, унищожение вместо съзидание.

По мерките на "евклидовия" разум идеята в един свят без бог, в който всичко е позволено на самозабравилия се човек - да се появи княз Мишкин - е утопия, нещо повече - чист идиотизъм. Безумният жест на състраданието като "единствен битиен закон на човечеството" е обречен на провал, отречен, осмян, обявен за глупост, абсурден. И точно тази велика слабост на проваления човек единствена може да породи, да събуди състрадателна любов към ближния като спасение и смисъл, като духовно прозрение как човекът да остане човек. Състраданието - последното човешко действие срещу унищожението.

Усилието на театъра да стъпи там, в истините от такъв порядък - е рисково усилие. Всъщност не знам дали такова начинание е точно театър. Но допускам и вярвам, че духовното и артистичното имат обща природа и сходна цел. Ако е вярно, че творението е създадено незавършено и човекът - по предназначение е призван да го досътворява - тогава е прав грузинския философ М. Мамардашвили да нарича артистичните хора "идиоти на възвишеното".

- Маргарита Младенова