Представлението "Бесове" - на 29 Май, в Театрална работилница Сфумато

Адаптация и режисура: Иван Добчев
Сценография и костюми: Борис Далчев, Михаела Добрева
Музика: Асен Аврамов
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Борис Кръстев, Станислав Кертиков, Йордан Ръсин, Мак Маринов, Николай Върбанов, Васил Дуев-Тайг, Надя Керанова, Елена Дечева, Неда Спасова, Христина Караиванова, Виолина Доцева, Веселин Мезеклиев

Награда Икар 2018 за авторска музика на Асен Аврамов

БЕСОВЕТЕ

- Той ще дойде пак и името му е човекобог.
- Богочовек?
- Не, човекобог. В това е разликата...

Разликата е все по-осезаема и ние все по-сетивно разбираме, че зад тази наивна игра на думи се простира безпределната пустиня на всепозволеността. А там отново ще ни пресрещне Изкусителят и ние ще приемем Третото му изкушение, ще поревнем Земното царство, ще се възрадваме на Видимото и ще забравим Невидимото, консумеризмът ще стане всеобща, световна религия. Ставрогин, един персонаж появил се доста късно в проекта на романа "Бесове" (Фьодор Михайлович признава, че го е "извадил от сърцето си"), радикално ще промени целия замисъл и бесовете, които изначално имат проявления само в политически и социален план, неочаквано се развихрят в душата на харизматичния Боготърсач, Учителят, който възпалява съзнанията на Шатовци: "Ако математически ми докажат, че истината е извън Христа, предпочитам да остана с Христос, а не с истината.". Но същият този Учител само след няколко години ще си прави каламбури с Боготърсачите: "За да направиш сос от заек, трябва да има заек, за да повярваш в Бога, трябва да има Бог."

- Вие атеист ли сте? Атеист ли сте сега?
- Да.
- А тогава, преди?
- Също като сега.

Какво се е случило? Какво е предизвикало тази главоломна промяна? Възможно ли е някогашните трепетни признания за вярност, да са били изречени просто от един ерудит, който "говори като вярващ"?... Неведоми са Неговите пътища... Достоевистите наричат "Бесове" - "обезглавения роман", заради орязаната, непубликувана глава "У Тихон". Точно тази "отрязана глава" е в епицентъра на нашия спектакъл. Тя е твърде греховна /става дума за прелюбодеяние с 14 годишно момиченце/, твърде гнусна и ехидно гробовна и точно в това е патосът на Ставрогин - да бръкнеш в най-сакралното, "да убиеш Бога", както казва самото момиченце, да Го предизвикаш и тогава, навярно, да изпаднеш в Него. "През пропастите, към звездите", това е неотменния гестус на Достоевски, където всяко възземване се плаща с "човешко, твърде човешко" затъване в калта. Ставрогин и неговите протагонисти, /защото всички в нашия спектакъл "играят" Княза Ставрогин, те са негови варианти, поклонници и жертви/, те заедно ще преминат през неговата изповед и покаяние.

"Те знаят и не знаят,
че действието е страдание
а страданието - действие."
Т.С. Елиът

Иван Добчев