Комедията "Мизантроп" от Молиер на 19 Декември, в Театър "Българска армия"

Автор: Жан-Батист Молиер
Превод: Стефан Петров
Сценична адаптация и постановка: Красимир Спасов
Сценография: Красимир Вълканов
Костюми: Мария Диманова
Музикална среда: Сашо Младенов
Участват: Гергана Данданова, Владимир Матеев, Георги Кадурин, Стефка Янорова, Милен Миланов, Стойко Пеев, Луизабел Николова, Васил Дуев-Тайг, Калин Иванов

Копнежи, несъгласие, приятелство и предателство, любов и нелюбов... Хора, фалшиво имитиращи чувства и сърдечност... Кой не се е разочаровал от всичко това?

В пиесата "Мизантроп" става дума за взаимоотношения и ситуации, в които всички сме попадали и сме претърпявали поражения. В нея се изобличават с толкова блясък и страст себелюбието, ласкателството и двуличието, че през годините тя получава изключителен отзвук и слава, а днес звучи по-актуално от всякога.

Главният герой Алцест се превръща в една от най-сложните и привлекателни за актьорите роли в класическия театър. Той е най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен образ, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта.

Несъмнено в Алцест (Владимир Матеев) са скрити песимистичните размисли на автора за човека и света, но Молиер успява да издигне неговите дилеми до общочовешко значение, белязано от трагизъм. Трагизмът на неумолимия критик, влюбен в жената, която би трябвало най-много да презира - кокетката Селимена (Гергана Данданова), манипулаторка и лицемерка. Влюбен в жена, която лесно засвидетелства благосклонност към всеки обожател, колкото да се възползва от положението му, Алцест се примирява с нрава на любимата си, въпреки нежеланието му. В този свят на явно задкулисие, фалшива страст и излъгани сърца, изгнанието е единствената форма на утеха. Вътре или извън себе си.