Операта "Хитрата лисичка" на 19 Октомври, в Държавна опера - Варна

Опера от Леош Яначек
Диригент Павел Балев
Режисьор Вера Немирова
Превод на либретото от чешки Павел Балев и Вера Немирова
Костюми и сценография Димана Латева
Хореография Анна Пампулова
Художествено осветление Даниел Йовков
Диригент на Хора Надежда Маккюн
Солисти, хор и оркестър н Държавна опера - Варна и ВДЮО

Алегорията "Хитрата лисичка" като огледало
Образът на Хитрата лисичка е своеобразно огледало, в което останалите герои се оглеждат и което ги кара да се замислят за себе си. А самата тя следва неотклонно своите инстинкти, поставя свободата над всичко и не допуска да ѝ я отнемат. Копнежа за свобода, за споделена любов откриваме във всички герои. Централен образ в този контекст е лесничеят, който след срещата с Хитрата лисичка разсъждава за смисъла на своя живот. Меланхолията, натрупана в годините, го връща към спомена за любовта му към хубавата Теринка - една невъзможна, отдавна изгубена любов, която намира своето второ Аз в образа на Хитрата лисичка. Хитрата лисичка е част от природата, която включва и човешката природа, оттам идва и успоредяването на човешките и животински образи. На почти всеки герой съответства животно - двойник: старият учител може да бъде разпознат в петела, свещеника в язовеца, а жената на лесничея - в кукумявката. В този алегоричен контекст хората следват своите фантазии за света на животните, а животните понякога се оказват по-човечни от хората. Гората разкрива страховете и тъмната страна в героите, като същевременно олицетворява естествения цикъл на природата между живота и смъртта. Накрая, във финалния апотеоз, лесничеят преминава в друга реалност, която може да е смъртта, може и да е сън. В тази последна сцена той се отдава на спомени за своята любов и сливайки се с гората, разпознава смисъла на живота в дълбокия поклон пред вечната сила на природата.

"Чешкият композитор Леош Яначек пише своята опера в периода между двете световни войни, когато индустриализацията заплашва обществените устои, машините изместват човека и той все повече осъзнава природата като свое убежище. С прелестните си природни картини и цялостното си отношение към природата днес "Хитрата лисичка" ни насочва към най-голямата грижа на съвременния XXI век - как да се справи с унищожаването и замърсяването на природата, неговия извечен дом. В нашата постановка виждаме един училищен клас, който се готви да изнесе театрално представление, чийто сюжет се смесва със сюжета на "Хитрата лисичка". Заплахата за природата и бъдещето на нашите деца са основни в нашия разказ и тази линия последователно е изведена в декорите и костюмите, създадени по образец на истински детски рисунки."
Вера Немирова - режисьор

"Хитрата лисичка" на Яначек е прекрасна възможност да съпреживеем младостта и непокорността, живота и смъртта като непрекъснат кръговрат на природата. Едно малко лисиче е способно да скицира в детска рисунка свободата. Свободата, като естествен порив и пръв инстинкт, нашата лисичка отстоява с хитрост. Яначек губи децата си много рано, а голямата му любов е прекалено млада и недостижима. В образа на лесничея той запечатва безсилието си да задържи изплъзващата се младост, която - подобно на постоянно обновяващата се дива гора, той е способен да наблюдава единствено през призмата на стъклен съд."
Димана Латева - художник