"Дон Паскуале"
комична опера в 3 действия
от Гаетано Доницети
Диригент Светослав Борисов
Режисьор Кузман Попов
Сценография Teatro Comunale di Modena – Италия
Художник на костюми Елена Иванова
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Трета постановка в историята на Държавна опера – Варна
Първата премиера се състояла във Варна на 23 януари 1966 г. под диригентството на Борис Чирпански и режисурата на Стефан Трифонов.
Втората премиера – на 17 декември 1988 г. под диригентството на Христо Игнатов и режисурата на Кузман Попов.
Премиерата на операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети е част от политиката на Държавна опера – Варна да обогатява репертоара си с комични опери, които са любими на публиката. Едно такова заглавие със забавен сюжет е привлекателен и за младата аудитория – ученици и студенти, които за първи път прекрачват прага на Оперния театър и се запознават с това изкуство. Солистичният състав е подбран от солистите на Държавна опера – Варна, с изключение на тенора Георги Султанов, внук на големия български актьор Петър Слабаков.
Солисти:
Деян Вачков, Евгений Станимиров, Гео Чобанов,
Пламен Димитров, Свилен Николов,
Георги Султанов, Арсений Арсов,
Илина Михайлова, Ирина Жекова
Росен Рангелов, Петър Генов
Забележка: Изписани са като солисти имената на всички участници в премиерните спектакли. В последния момент ще се определи съставът за 9 април.
Съдържание
Първо действие
Старият ерген Дон Паскуале иска да ожени своя племенник Ернесто за богата девойка. Той не е съгласен с избора на вуйчо си, защото обича младата красива вдовица Норина. Старикът заплашва племенника си, че ако не се подчини на волята му, ще го лиши от наследство, ще го прогони от къщи и сам ще се ожени. Не е беда, че женихът е твърде стар, той се чувства здрав и с бодър дух. Любезният доктор Малатеста ще му помогне да си намери подходяща съпруга. И ето – тя е намерена – красивата, скромна, благочестива и възпитана в пансион "сестра" на доктора – Софрония Малатеста.
Настроеният приятелски към младите доктор Малатеста разкрива на Норина своя план. Той иска нея да представи като своя сестра пред Дон Паскуале. Ще се сключи един фиктивен брачен договор, а за да преминат завинаги мераците на стария за женитба, трябва ангелът, с който той сключва своя брак, да се превърне в дявол. Норина с радост приема да изпълни възложената ѝ роля. Дори прислугата на Дон Паскуале е ангажирана да съдейства и да помага на младите за една щастлива развръзка.
Второ действие
Докато Ернесто страда, прогонен от уютния дом на Дон Паскуале, старият ерген с нетърпение очаква да се запознае със своята годеница. Скрила лицето си зад воал, плахо и стеснително Софрония пристъпва в стаята. Дон Паскуале е очарован, загубил ума и дума, той иска час по-скоро брачният договор да бъде сключен. Малатеста е предвидил това и мнимият нотариус оформя договора. Внезапно нахлулият Ернесто набързо е осведомен каква е играта, а в същия миг плахата и смирена послушница се превръща в непоносим и капризен тиранин. Дон Паскуале е отчаян – защо му трябваше да скъсва с безгрижния си ергенски живот.
Трето действие
В дома на Дон Паскуале, намислената да послужи като един добър урок игра продължава. Цари невъобразим хаос. Слуги и камериерки разнасят фиктивни сметки за рокли, шапки, накити... Дон Паскуале се опитва да озапти "разточителната" си младоженка, но в отговор на съпружеските си претенции получава обиди, огорчения и накрая – звънка плесница. Но това не е всичко! От "случайно" попадналата му бележка той узнава, че жена му има любовник. Отчаян, подигран, унизен, Дон Паскуале изпраща да повикат Малатеста, за да сложи край на този злополучен брак.
Топла лятна вечер. Ернесто прави серенада на любимата си. Двамата с Норина играят последния откъс от хитро скроената интрига на Малатеста. Дон Паскуале и Доктора се опитват да хванат влюбените на местопрестъплението, но без успех – Ернесто успява да избяга. На нападките на своя "жених" Норина отвръща с тон на невинно оскърбена. Малатеста подхвърля идеята Дон Паскуале да се съгласи на брак между Норина и Ернесто. Старикът е доволен, че по този начин ще отмъсти на ненавистната си съпруга и дава съгласието си, дори обещава да осигури една прилична годишна рента на своя племенник. Целта е постигната и играта може да приключи. Малатеста разкрива на приятеля си тайната на мнимия му брак и Дон Паскуале разбира, че Софрония всъщност е Норина. Доволен, че отново е върнал свободата си, Дон Паскуале се отказва завинаги от мисълта за женитба, благославя младите и прощава на всички!
История на създаването
Темата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен е много популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима сюжета от комичната опера "Сър Маркантонио" (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, като в тази цифра са прибавени и новите редкции на някои от творбите). Доницети написва лично либретото на "Дон Паскуале". Той го преработва значително спрямо това на първоизточника, като съкращава голяма част от персонажите. Независимо от това, че по това време Доницети се възстановява от тежко заболяване, той написва музиката на операта с невероятна бързина – само за осем дни. Премиерата на "Дон Паскуале" се състояла на 3 януари 1843 в Театър Италиен – Париж с огромен успех. Първата постановка в Италия е на 17 април 1843 в миланската Ла Скала. В първата за Виена постановка на "Дон Паскуале", състояла се месец след тази в Ла Скала (14 май 1843), Доницети прибавя прочутия комичен дует между Дон Паскуале и доктор Малатеста "Cheti, cheti immantinente".