Театралният рецитал "О, ти, която и да си..." - лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов, на 22 Юни в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Вазов - обичан и обичащ! Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на майката, бдяща до края на живота си като орлица над своите деца? Насладете се на един магически лиричен колаж, посветен на патриарха на българската литература!

Театралният рецитал "О, ти, която и да си..." на 22 Юни от 19:00ч в Драматичен театър "Стоян Бъчваров":

Повече за спектакъла:

"О,ти, която и да си..." - лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов
от Мирела Иванова

Постановъчен екип:
Режисьор - Бойка Велкова
Сценография и костюми - Нина Пашова
Музика - Теодосий Спасов
Хореография - Мила Искренова
Драматург на постановката - Мирела Иванова
Асистент-режисьор - Боряна Митева
Художник на плаката и програмата - Янина Петрова

С участието на: Ненчо Костов, Радина Боршош, Биляна Петринска, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова

Първоначално актрисата Параскева Джукелова даде идеята да се направи рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това замисълът се разрастна и работата по лиричния разказ за любовта потръгна с невероятна всеотдайност и встрастеност. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна - на първо място от художествена гледна точка. Вазов започва да пише на 19-годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, още няма изграден лирически почерк, няма образци, ако щете, няма и литературен език, и стиховете му са само чувствена стихия. Повечето от тях изгарят при опожаряването на Сопот, а някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в "Майска китка". Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология "Люлека ми замириса" срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения - но и най-успешните сред тях не достигат по сила и мощ истинските му шедьоври. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна и защото по особен начин сме му отказали тази принадлежимост към чувствената, лична същност на живота, а и той самият е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен по въпроса, тук-там отронва някоя и друга болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. За личното битие на писателя циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота. Сам и поделен с всички, с народа си.

"О, ти, която и да си..." е лиричен колаж, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета - от първата любов с Катерина до залезната - към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си "Люлека ми замириса" през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра, като в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...

- Мирела Иванова