Операта от Верди "Бал с маски" на 4 Май, в Държавна опера

Опера от Джузепе Верди

Диригент Кръстин Настев
Режисьор Игнаси Кристиа
Сценография Игнаси Кристиа
Костюми Яго Бласи
Хореограф Светлана Тоншева
Диригент на хора Цветан Крумов

Солисти:
Рикардо - Валерий Георгиев (гост)
Амелия - Йоана Железчева
Ренато - Пламен Димитров
Оскар - Ирина Жекова
Улрика - Даниела Дякова
Самуел - Евгений Станимиров
Том - Гео Чобанов
Силвано - Иво Йорданов
Главен съдия - Христо Ганевски
Слуга на Амелия - Лев Караван

С участието на солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна.

"Героят, съдбата и изкуплението"
"Бал с макси" е една от оперите на Верди, в които сюжетът не оставя публиката без дъх и в която се преплитат всички елементи на цласическата драма. Героят умира в името на честта. Това послание от Верди идва в най-подходящия момент за заобикалящата ни реалност . Композиторът ни кани на едно пътешествие през страстта, омразата, любовта, отмъщението и съдбата.

Постановката на "Бал с маски" за Държавна опера Варна имплементира всички елементи на класическата опера, за да разкаже историята на една фатална съдба. Oткритостта с която представяме сюжета е нужна, за да можем да извикаме по един ясен и чист начин посланието към зрителя. Драматургията следва изцяло гласа на Верди без допълнителни украси и изменения.

Прекрасната музика следва същата драматургична цел: връщане към традициите и Вердиевите ценности.

На сцената се разгръща един голям триъгълник, който преобръща съдбите на героите, показвайки силата на корените, активиран от предсказанията на Улрика за трагичния финал. Основният отвор, вратата през която съдбата ни наблюдава, се превръща в една ужасяваща и тежка ос, която унищожава страстта и любовта.

Рикардо, Амелия и Ренато попадат в един друг триъгълник, чиято развръзка оповестява предсказанието на Улрика. Героите и публиката се опитват да отрекат лошото пророчество, но на финала всичко се сгромолясва върху нас като огромна каменна плоча.

Тук хорът се превръща в предвестник на трагичния финал, чужд за очите на Рикардо и Амелия; движението му по сцената, през места които понякога ще се оказват по-близки до публиката, отколкото до героите, ще ни помогне да разберем по-добре посланието.

Точно обратното ще сполети горката Улрика, която подобно на Касандра - неразбраната, ще се опита безуспешно да разкрие съдбата пред Рикардо и Амелия.

"Бал с маски" е една история за яснотата и извеждането на емоциите до техните крайни последствия.

Няма укор към нито един от героите, оставайки верни на своите ценности, ще доведат историята своя неизбежен край.

Въпреки всичко, в последния момент, дъхът на героя ще потвърди всички помисли са отмъщение. Рикардо ни повежда към края на тази история, стигайки до "Орестия" на Есхил: Справедливостта и добротата триумфират над ирационалността и жаждата за мъст.

Достигаме до своеобразен финал с образа на Улрика която се обръща към героите и към хора с едно разкриващо предупреждение: Никога не бива да изпитвате съдбата. Гласът на майката земя трябва да бъде слушан и уважаван.

Усилията и отдадеността на Рикардо символизират същата енергия, с която днес професионалните оперни артисти се борят с всички сили за да подържат света на изкуството, което е толкова нужно в наши дни и в същото време толкова подценявано от една част от обществото. В тези времена на криза, Рикардо е гласа, в когото трябва да се вслушваме, за да не се загубим в тъмнината на невежеството.

Благодаря за страстта и ентусиазма на целия екип на Държавна опера Варна: Вие сте съкровище, което трябва да се съхрани.