Маскани и Леонкавало са именити италиански композитори, положили началото на направлението в оперното творчество, познато под името "веризъм". Характерно за веризма е разработването на сюжети, почерпани направо от живота на обикновените хора, премахването на оперните условности и стремеж за пресъздаване на действителността такава, каквато е. Липсата на големи общочовешки идеи е заменена с лични, силно драматични ситуации разгърнати върху сюжети с остра конфликтност. Проблемът за ревността, която кара забравяйки разума да извършиш убийство и морално и физически в името на любовта и честта е в основата на сюжета и на "Селска чест" и на "Палячи". Класическата формула - "извършване на престъпление от любов" е представена в спектакъла от различни гледни точки и позиции, а именно: оправдаване или не на убийство извършено като крайна емоционална реакция в защита на честта, в името на съкровената любов или заставането зад правото на всеки да обича,
да бъде свободен и да бъде обичан извън "моралните" норми на брака, обществените предразсъдъци, въпреки професията, въпреки разума и т.н... Това са въпросите, които постановъчният екип Нина Найденова - режисьор, Боряна Сечанова - хореограф и художниците Иван Токаджиев и Николина Костова поставят, изграждайки музикалната и сценична фабула на спектакъла.
Според режисьорската концепция двете едноактни заглавия са обединени от една и съща тема, разглеждана огледално, в един спектакъл от две части, където действието се развива на едно и също място, но в различно време. В "Селска чест" доминира женската позиция по въпроса за изневярата. Майката, Годеницата и Любовницата - три жени, три различни съдби под погледа на "обществото" - жените от селото (другите). Обществото, където културата и традицията налагат правила. Думите "трябва" или "не трябва" са ключови във взаимоотношенията в женския свят, там някъде в Сицилия, а и не само. Според нормите жената не трябва да се бори за любовта си, трябва да приема мълчаливо изневярата, трябва да е красива, да гледа с децата..., трябва да..., не трябва да..., трябва да... и т.н. В резултат на това Жената е почитана, ако спазва тези правила или грешница, виновница, ако не ги спазва. Прекрачвайки приетите норми, Тя отличилата се от останалите, борейки се за своята любов, остава вън, прокудена от обществото, където "морала" на това общество налага думата Майка като
свята.
В "Палячи" мъжкото его, мъжката чест, мъжката страст, надпревара, похот, сила са водещите в действието доминанти. Мъжкият свят, в който битката за честта е смисъла на един живот и става още по-силна и всеобсебваща, когато е публична и обвързана с имиджа, в случая с имиджа на един артист, който работи, в името и за аплаузите на своята публика. Личната драма на Артиста - клоун Палячо, прераства в протест срещу своята Публиката, нещо повече прераства в протест срещу влиянието на общественото мнение. Дали това обаче е проблем само на Артиста, който разгръща, своите страсти, разголва своето аз, на сцената - арена, сам пред своята публика или е проблем на много от нас? Като, че ли всички ние правим повече заради другите, които гледат изискват, очакват и ни съдят, а не заради самите нас или близкият човек до себе си. В това се състои и актуалността на темите поставени в "Селска чест" и "Палячи" - две произведения написани един век назад, където Любовта, Изневярата и Честта воюват в името на това, да си свободен да избиращ, да бъдеш "Себе си"!
Нина Найденова - режисьор
Солистът на варненската опера Валерий Георгиев ще изпее в една вечер двете тенорови главни роли - тази на Туриду от "Селска чест" и на Канио (Палячо) от операта на Леонкавало.
В ролята на Сантуца ще се представи Димитринка Райчева, а в
ролята на Алфио - Пламен Димитров. Ролята на Лучия ще изпълни Бойка Василева, а ролята на Лола - Михаела Берова.
В операта "Палячи" от Леонкавало в ролята на Тонио - Венцеслав Анастасов. В ролята на Неда - Линка Стоянова. Силвио ще се играе от Свилен Николов, а за първи път в ролята на Арлекин - Христо Ганевски.