Държавна опера - Русе представя: "Сватбата на Фигаро" - опера в четири действия от В. А. Моцарт на 27 Януари в Зала Опера

"Сватбата на Фигаро"
Опера в четири действия от В. А. Моцарт
Либрето - Лоренцо да Понте
По едноименната пиеса на Пиер дьо Бомарше

Диригент - Вилиана Вълчева
Режисьор - Пламен Бейков
Диригент на хора - Стелияна Димитрова-Хернани

Представят:
Солисти, хор и оркестър на Държавна опера - Русе

Една от най-известните оперни творби на Волфганг Амадеус Моцарт, която носи и подзаглавието "Един безумен ден" се завръща на Русенската сцена.

Либретото на "Сватбата на Фигаро" от Лоренцо да Понте е създадено по пиесата на Бомарше със същото заглавие. Тази опера предшества триумфа на Моцарт със следващата му творба - "Дон Жуан". След премиерата в Прага, "Сватбата на Фигаро" става толкова популярна сред гражданите, че мелодиите ѝ звучат по улиците, в градините, в заведенията, по домовете. Това са най-щастливите часове от живота на Моцарт. От Прага той пише: "Днес всички говорят само за "Фигаро". Всички свирят, пеят и подсвиркват мелодии от "Фигаро". Никой не ходи на друга опера освен на "Фигаро".

"Сватбата на Фигаро" е в четири действия и разкрива тревогите на граф Алмавива, който е влюбен в Сузана, камериерката на съпругата му, графиня Розина. Подвластен на своята страст, той възнамерява да се възползва от правото си на първа брачна нощ ("Jus primae noctis") и да превърне Сузана в своя постоянна наложница.

Историята се развива динамично в рамките на един единствен ден. Публиката става свидетел на едно наистина безумно преплитане на сюжетни линии, при което жените и мъжете се противопоставят едни на други, но всички са подчинени на непреодолимите закони на любовта. Сюжетът е богат както с драматични, така и с комични ситуации. Често се казва, че в "Сватбата на Фигаро" има всичко от човешкия живот. И това е така, защото цялата история може да бъде приета като метафора на различните етапи на любовта. Съвсем младите Керубино и Барбарина горят в треската на незрялата пламенна любов, любовта на Сузана и Фигаро е разцъфнала в най-прелестния си апогей, любовта на графа и графинята носи белезите на времето, потушило нейната страст, но придаващо ѝ дълбочина, а в двойката на Марчелина и Доктор Бартоло виждаме проявленията и на зрялата любов, която, както изненадващо се разкрива по време на действието, вече дори е дала своите плодове.