В програмата на 50-ия юбилеен сезон на Балет Арабеск, която е замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на трупата през годините, важно място заема направлението танцов театър. Негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец Февруари в годината на юбилея на Балет Арабеск е посветен на творчеството ѝ и на кратко е кръстен "Месец на Мила Искренова".
"Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да съединят несъвместими наглед неща. Мила прозира идеи. Мила скулптира съдържания. Мила вае." - тези думи на Йосиф Герджиков характеризират Мила Искренова и като автор на нейния последен спектакъл "Сидхарта".
За Балет Арабеск е удоволствие да представи спектакъла "Сидхарта"на сцените на
• Музикален театър - София: 3 Февруари;
• Държавна опера - Стара Загора: 6 Февруари;
• ДТ "Адриана Будевска" - Бургас: 7 Февруари;
• ДТ "Н. О. Масалитонов" - Пловдив: 8 Февруари.
"Сидхарта" на Мила Искренова със сценографията на Свила Величкова е една от най-поетичните покани за пътешествие по пътя към съвършенството. В този спектакъл има всичко, което липсва в реалността ни: наивност, доброта, изисканост, красота, нежност, извисеност, лекота и лек хумор. Това действа като инжекция от приятни емоции със силна, одухотворена, създаваща и вдъхновяваща енергия, която Балет Арабеск иска да предаде и на своите зрители от София, Стара Загора, Бургас и Пловдив.
"Сидхарта" е просветление. Магия на образи, рисуващи във въздуха цветна и зашеметяваща картина над гравитацията - танц не на тела, а на светли енергии, красиво издигащи се над кошмарната бездна с греховете на XX век. "Сидхарта" е едно от възможните спасения."
- Патриция Николова
Защо Мила Искренова избра "Сидхарта" на Херман Хесе
Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922г, като танц, още когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството.
Много години след първата среща със "Сидхарта", Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното ѝ любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише "Сидхарта" и, за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той; защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише "Завръщането на Заратустра"; защо на 42 години, през 1919г, напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци, като Томас Ман и Бертол Брехт.
Всички тези открития, споделя Мила Искренова, ѝ дават ключа към спектакъла. Така тя стига за себе си до извода, че "Сидхарта" е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.
"Сидхарта" е изключително актуална днес. Периодът, в който е писана повестта, толкова наподобява днешното време - така тревожно и заредено в същото време, когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват. Затова Мила се насочва точно сега към "Сидхарта", защото преживява същата тревога, както много други хора по света.
Мила Искренова за пътя си към към светлината и силата на човешкия дух
"Правейки "Сидхарта", не мислех дали този спектакъл ще е "модерен". Исках той да е мил, нежен, да отразява светлината като течаща река, реката на живота, която те върти във водовъртежите си, но не те наранява...
Спектакъл , в който има милост, който дава надежда - това исках да направя... Затова в резултат се получи нещо неоромантично и леко усмихнато... Мисля, че публиката ме разбра.
Тази тенденция на завръщане към Романтизма в момента шества по много танцови сцени. Хората имат огромна необходимост да се потопят в нещо красиво и утешително... Това е причина да се правят много възстановки и нови интерпретации на класически романтични постановки...
Казвам това, не само за да изясня мотивите си, но за да посоча огромния дефицит от милост, светлина и нежност в отношенията ни... Мисля, че и това беше разбрано."
Камен Донев
-36%
Изсл.щитовидна жлеза
