Спектакълът "В полите на Витоша" по Пейо Яворов - на 13 Декември в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

По едноименната пиеса на Пейо Яворов
Режисьор: Крис Шарков
Сценография и костюми: Кирил Наумов
Композитор: Емилиян Гацов-Елби
Плакат: Драгомир Димчев
Участват: Аделина Петрова, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Дейвид Тумбарков, Елица Костова, Неделин Найденов, Петко Венелинов, Явор Костов-Яша

Пиесата "В полите на Витоша" на Пейо Яворов неслучайно е посочвана като един от шедьоврите на българската драматургия. Думите на автора докосват със своята нежност и любовна лирика, но в същото време се забиват като остриета от невъзможност.

Двадесетгодишната Мила и зрелият вече политик Христофоров са олицетворение на онази чиста любов, готова да унищожи дори тялото, за да може да просъществува, макар и не на този свят. Причината да се стигне до подобна крайност е една - пропитият от алчност брат на Мила Стефан Драгоданоглу, също депутат, но от противоположна на Христофоров партия.

Интересите на Стефан се въртят единствено около материалните облаги, затова иска да омъжи Мила за прилепчивия д-р Васко Чипиловски - заможен и добре поставен в обществото мъж. Любовта обаче е непримирима, трагичният край - неизбежен.

"В полите на Витоша" далеч не е родена от фантазията. В нея Яворов вплита личната си любовна история с Мина Тодорова, чийто край е определен от смъртта. Поетът пише пиесата през 1910 г. в Париж, където умира и неговата любима. Двамата стават жертва на реалностите на българското общество - брутално безразлично и меркантилно - общество, което не се интересува от моралните човешки ценности. Чрез пиесата Яворов обезсмъртява една любов, която не всеки има възможността да изживее - нежна, лирична и изпълнена с копнеж.

"И една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализирането на духовни цели", казва героят на Яворов, Христофоров. С тези негови думи става ясно страданието на поета и невъзможността му да приеме суровите условия, в които се развива животът му.

"В полите на Витоша" е отпечатана през юли 1911г, но реакциите на критиците са меко казано сурови. Пиесата е определена от Григор Чешмеджиев като "скучна, отегчителна и безползено претрупана с излишни сцени, които не допринасят за действието, а само измъчват зрителя", а Антон Страшимиров не скрива упрека си към Яворов, че "няма елементарни познания по теория на драмата". Въпреки тежката критика, пиесата обръща внимание на проблеми, характерни за времето си. В нея се виждат образите на забогатели по нечестен начин българи или идеалисти, които дори неспирайки да се борят, накрая остават единствено с нереализираните си блянове. В диалозите на автора стоят също политици, политиканстващи в името на материалната изгода, алчни и готови на всичко, за да се доберат до повече власт.