Гледайте "Това не е Хамлет" на 16 Юли, "Самотни персонажи" на 18 Юли или "Всичко на масата" на 19 Юли, в Сфумато

Ако едно заглавие не е достатъчно, за да засити жаждата ви за изкуство, то в Театрална работилница Сфумато са ви подготвили цели 3!

Постановка по избор:

Повече за всеки от спектаклите:

"Това не е Хамлет"
по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други

Режисьор: Боян Крачолов
С участието на: Иван Николов, Димитър Крумов
Фотограф: Виктор Кожухаров

"Актьорската природа е изначално ненаситна. Алчна. В основата ѝ е страстта, сценичният нагон, желанието да премеря сили, да се пребори с този голям образ, после със следващия, с този след него и така нататък, и така нататък. Някъде беше казано, че един актьор трябва да изяде всичката храна на света, да изпие всичкото пиене, и да преспи с всички жени. Че той трябва да съществува в един стихиен контекст, постоянно бушуващ и никога неукротим.

В това представление се опитваме да отприщим тази стихия. Да проверим дали ние я водим нея, или тя нас. Да изследваме границите - както нашите собствени, така и на сцената; да видим докъде можем да обтегнем тънката нишка, която разделя истината от илюзията; да опитаме, по думите на Вонегът, "да се приближим максимално до пропастта на лудостта, без да паднем вътре"; да стигнем колкото се може по-висока скорост на мислене, на прескачане от един образ в друг, ала не машинално, не повърхностно, ами колкото се може по-дълбинно, на едно лудешко препускане през най-големите текстове, тези, които винаги са ни провокирали, и накрая да успеем да слезем от тази "въртележка", да се върнем към самите себе си. А ако не успеем - поне ще сме опитали.
Защото това не е Хамлет. Това са актьори. (Обратното на хора)."

"Самотни персонажи"
Участват: Василена Гецкова, Весела Бабинова, Васил Дуев, Николай Йовин, Петко Венелинов, Христо Ушев

Тревогата на времето... предопределен да работиш с натрупано в предишни векове... без гаранции, че ще отидеш по-нататък от прадедите си... ти си едновременно (с) всички и (с) никой... когато си с хората, застига те пак самотата... търсиш спасение през книги... филми... музика... някой от противниковия пол... искаш да не предъвкваш живота на мъртвите... да не повтаряш техните думи... да си сам създател... да избягаш от контекста на поколението... да противостоиш на децата на Маркс и Кока-Кола... които са те създали... да скъсаш с тукашното... и не в желанието да си епигон на чуждестранното... късаш граници... на държави... жанрове... сюжети... фрази... премонтираш думите... лепиш
вехти думи за думи от улицата... търсиш форми... трептиш като Треплев...трепериш... пред собствени фикции... дали си творец на творбите си, или творци са си те... и те сътворили са тебе... не знаеш... доколко напредваш... колко постигаш... дали си се вкопчил достатъчно в думите...и в тях ли е отговорът... дали съм... само в изкуството... или и там...съм сам... и не съм.

"Всичко на масата"
• Номинация Икар 2017 за Водеща мъжка роля за Васил Дуев;
• Премиера на Интернационалния фестивал на монодрамата 2016 в Битоля, Македония;
• Награда за Най-добър спектакъл на Balkan Theatre Tirana Fest в Албания;
• Награда за Сценичен експеримент и иновация на Интернационалния фестивал "Актьорът на Европа" в Ресен, Македония;
• Награда за Най-добър спектакъл на Интернационалния фестивал на монодрамата Monoact в Печ, Косово.

Хенри Чинаски - героят алтер его на Чарлз Буковски - е още млад, тъкмо пристъпил в истинския живот, преди да започне шестването си из всички романи на своя автор. Пред нас той се изправя на сцената, за да се надсмее с дивашкото си чувство за хумор, преборвайки спомените от тежкото си детство, причинено от баща му. Чрез маската на своите ирония и цинизъм, Хенри се противопоставя на затискащия го свят, в който от малък е трябвало да се справя сам...

Той осмива всичко, с което се сблъсква всеки подрастващ - несподелени любови, проблеми в семейството, борба за насъщния, творчески пориви, мечти за един по-голям живот, борба със системата, която постоянно се опитва да ни засмуче...

Самоироничен към себе си и своите стремежи, предизвикващ смеха на своите зрители, Хенри успява да надмогне меланхолията на ежедневието и тежките удари, нанесени от баща му - без да спестява нищо от това, което чувства и мисли.

Сценична адаптация и постановка: Ана Батева
Композитор: Стефан Здраевски
Фотограф: Наке Батев
Дизайн: Коста Батев
Видео: Александър Иванов