Гледайте Иван Бърнев в постановката "Дон Кихот" на 26 Април, в Театър "София"

"Дон Кихот" не се нуждае от представяне. Вижте пиесата в сценичната адаптация на Маргарита Младенова - в Театър "София"!

Повече за спектакъла:

"Дон Кихот"
от Мигел Де Сервантес

Творчески екип:
сценична адаптация и постановка Маргарита Младенова
сценография и костюми Ивайло Николов
музика Христо Намлиев

Участват:
Иван Бърнев (дон Кихот), Александър Тонев (Санчо Панса), Гроздан Даскалов (Тереса Панса, ханджия, херцог, Алдудо), Георги Керменски (мулетар, дявол, бакалавър, хубостник, Басилио, Монтесинос), Иля Пепеланов (жандарм, дявол, старец, Дурандарте), Михаил Рядков (жандарм, Андрес, Мерлин, Камачо, старец), Елена Дечева (Мариторнес, Селянка, Доня Родригес, Марсела, Шивач), Мартина Пенева (селянка, Микомикона, Китерия, Белерма), Елена Замяркова (селянка, Дулсинея, Алтисидора, селянин), Нели Сиракова (ханджийка, икономка, херцогиня, изнасилена).

Анотация:
EТО ГО ЧОВЕКА

Преди повече от четири века в едно испанско село бедният идалго Алонсо Кехана Добрия решава да излезе от корубата на сивия си животец и под името Дон Кихот заедно със своя оръженосец Санчо Панса прекрачва като последния на света рицар в големите странстващи сюжети за Злото и Доброто, Любовта и Смъртта, Страданието и Възмездието, Вечното и Временното. Удивително е как "лудият" Рицар на печалния образ провижда тези единствено достойни да им се посвети истории през унилите фактури на повседневния живот, обявени от здравия разум за действителни. Четеш хилядолистната книга на Сервантес, питаш се откъде провинциалният идалго знае всичко това, което изрича, вярва, вижда и извиква за живот и разбираш, че цялото Слово е в него, цялата опожарена александрийска библиотека, всички притчи, митове, приказки, фаблиа, алхимични рецепти и поеми, цялата памет за духовно. И се проникваш от неговата вяра без доказателства, и се изостря погледът ти да виждаш отвъд видимото, и потегляш заедно с рицаря "след провидението" в безкрайната мистерия на Живота и Смъртта през голготата на присмеха и пустините на скудоумието. И ти лично извървяваш пътя от "ето го лудия" до "ето го човека". Не ние събуждаме за живот големите текстове - те нас събуждат за друг живот.
Маргарита Младенова