Спектакълът "Сидхарта" на Балет Арабеск - на 11 Ноември, в Музикален театър "Стефан Македонски"

Идея и хореография: Мила Искренова
Сценография и костюми: Свила Величкова

"Съзерцавах с часове, с дни, вечери подред една избеляла от времето снимка на Херман Хесе, с очила и шапка на главата. Исках да проникна зад очилата, под шапката и да прозра какво е движело мисълта на автора на "Сидхарта". Да видя света, като него - ако не през очите, то поне през очилата му - да пренеса виденията му за Изтока в бъдещия спектакъл и да го направя главно действащо лице в него.

Херман Хесе пише "Сидхарта" в началото на миналия век, в тревожно и много подобно на нашето време. Мислещите хора са силно резигнирани от политическите събития , тълпите са в подем. Повестта излиза през 1922г, а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света. Със силата на една невероятно поетична медитация" Сидхарта" хвърля духовен мост във времето и пространството в търсене на изход за човечеството. Това прави идеите на Хесе силно актуални в съвременния разтърсван от противоречия свят.

Спектакълът не разказва повестта, а представя визиите на Херман Хесе и неговата гледна точка за Изтока. Срещата на двете различни цивилизации внася в музиката, танцовия език и образността множество културно-историчеки кодове. Присъстват главаните герои : Сидхарта, Буда, Говинда, Камала, саманите, Реката, символизираща живота, и Лодкарят, които се преливат в постоянно менящи се образи..."
М. Искренова

"И за Херман Хесе може да се каже това, което е казано за творчеството на Хорхе Луис Борхес - прозата му е "постскриптум към целия корпус на литературата". Нещо повече, Хесе се насочва в своите творчески търсения не просто от желанието да коментира или да продължи опита на предходни култури, той вижда своята мисия в откриването, проникването и пресъздаването на един духовен свят, където "имат равни дялове Европа и Азия, Ведите и Библията, Буда и Гьоте...".
Лазар Копринаров

"Малко е да се каже, че Мила Искренова е "хореографирала" Сидхарта. Тя е създала комплексен трипластов спектакъл от литература, музика и танц, който е в модерната традиция на танцовата драма. Такава, каквато я създават още през 80-те години Били Форсайт, Иржи Килиан, Кулберг, Морис Бежар...Това е не само хореографска импресия по музика или сюжет (впрочем сюжетно е силно да се каже, че "Сидхарта" е "разказан", той е сценично преживян). Спектакълът "Сидхарта" е театрално събитие, което има право на дълъг живот. Той не е екзотична приумица на хореографката Мила Искренова , а съвременна форма на театър, с какъвто всяка култура и всеки театър могат да се гордеят."

"Без съмнение, впечатляващият авторски спектакъл на Мила Искренова. "Сидхарта", вдъхновен от едноименната творба на писателя Херман Хесе - е сред най-мощните сценични събития в европейското културно пространство в началото на 2017.

"Сидхарта" е просветление. Магия на образи, рисуващи във въздуха цветна и зашеметяваща картина извън гравитацията - танц не на тела, а на светли енергии, красиво издигащи се над кошмарната бездна с греховете на 20 век, но също така и пулсираща с ужасите на съвременността, за които час по-скоро ни трябва спасение.
"Сидхарта" е едно от възможните спасения. За тези, които умеят да заживеят в духовността като антидот на силно депремиращата реалност."
Леа Коен, "Защо Сидхарта, защо днес?"

"Мила Искренова е изумително интересен автор - хореограф с абсолютно европейски мащаби. Който не е имитационен, а притежава собствено присъствие в голямата съвременна хореографска традиция. Почувствах се поласкана, когато видях, че именно тук, в собствената ми страна, където иначе е характерен естетическият анахронизъм, можах да видя спектакъл като "Сидхарта". Това коментира присъстващата в залата Леа Коен, дългогодишен дипломат, а в предишното си битие - музиколог, защитил дисертация на тема "Танцовата драма и зараждането й в Париж между 1917г и 1924г."
Патриция Николова

"Тъкмо Мила Искренова с нейните великолепни интуиции ме научи на това фрагментарно, накъсано мислене. Мислене, което създава среда. При него не излиза музикална форма, а образи и внушения. Неща, много по-важни от правилно написаната и правилно подредената музика. Онази, на която ни учеха в Музикалната академия" - призна композиторът Георги Арнаудов

Мила Искренова е сред творците от поколението танцьори и хореографи, които още в началото на своята творческа дейност и особено след промените от началото на 90-те започнаха бързо приобщаване към световните процеси и тенденции в развитието на изкуството в България и в частност на съвременния танц. Благодарение на нейната работа и творческата й дейност българският съвременен танц е равностоен на случващото се по света. Спектаклите й, смели естетически провокации, са един модерен и силно въздействащ прочит на екзистенциални за новото време въпроси, една осъвременена интерпретация на вечните идеи за морала, религията, сексуалността и властта, идеи на философските мислители отпреди столетия, които са изключително актуални и отнасящи се до днешните хора.

Името на хореографката на Балет Арабеск Мила Искренова, потомка на едни от основателите на Старозагорската опера, се свързва с над 40-годишна кариера в съвременния танц. Получава образование в Държавното хореографско училище - София. Завършва Институт за музикални и хореографски кадри. Специализира съвременен танц, хореография, анализ и естетика на танца и танцова импровизация в Лятната балетна академия Кьолн, в класовете на Мери Хингсън и Уолтър Райнес, Палука шуле, Дрезден, и в известния Лабан данс център, Лондон. Преподава класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия, където е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. Преподавател е по специалността модерен танцов театър в Първо частно театрално училище "Любен Гройс", НУТИ, в ДМА "Панчо Владигеров", НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", балетмайстор е в БНТ.

Произведенията й са представяни на много сцени в Европа и Америка. Участва със свои лекции на редица международни форуми и фестивали Автор е на сценарии и хореография за над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Работила е с водещите български танцови трупи: балет "Арабеск", на който е хореограф от 2001г, Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио "Ек". Театралните режисьори обичат да работят с нея не само заради изключителния й талант на хореограф, но и заради неординерното й мислене, отношението и към тялото и изказа му чрез танца, богатата й култура.

Мила Искренова, като ярък представител на съвременния танц, анализатор и творец публикува статии и рецензии в сп. "Алтера", в. "Култура", "Капитал Лайт"и във всички културни рубрики и медии. Автор е на книгите: "Радостта на тялото", "Вкусът на Твоето тяло" и "Анна и алената глутница", а така също и на пиесата "Меломимик".
През 1997 г. печели "Кристална лира" за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел "Артпрограми" на международния телевизионен фестивал "Златната антена", както и на още много артистични и държавни отличия. От 2014г е член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България.