Нова година в Пирин! Екскурзия до Банско, Лещен, Ковачевица, Разлог, Добърско и Велинград с 3 нощувки със закуски, празнична вечеря и транспорт, от Info Point

Любопитно

Теснолинейка Септември - Добринище
Изживейте романтиката, сравнима с "пътуване" назад във времето по единствената функционираща жп линия с междурелсие 760мм в България, а именно линията Септември - Велинград - Добринище! Теснолинейката Септември - Велинград - Добринище е част от Пътеводителя за европейските железопътни разписания, издаден от германските железници (DB). Пътеводителят представя най-интересните железопътни линии в Европа. Теснопътната линия е с обща дължина 124.7км. Тя свързва Горнотракийската низина, Родопите, Рила и Пирин. От Септември до Велинград линията минава по дефилето на Чепинска река. Тук пътниците могат да се насладят на дивната красота и уникална природа. Линията пресича Чепинското корито и се устремява към Аврамовата седловина, която разделя Рила и Родопите. Именно тук се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово, висока 1267м над морското равнище. От там по поречието на река Места, теснолинейката достига до Разложката котловина, в полите на Пирин, където е и крайната и гара Добринище. Средната скорост, която развива теснолинейната композиция по маршрута, е 40 км/ч.

Ковачевица
Ковачевица се издига на 1000м надморска височина в Западните Родопи. Спада към територията на община Гърмен, на около 25км от град Гоце Делчев. Селото се намира в поречието на река Канина, по-известна като Кървава река. Климатът е милостив към местните, тъй като зимата е относително мека, а лятото - приятно и прохладно. Населението днес е едва 50 души, но за щастие обезлюдяването на българските села тук не се усеща в такава степен заради големия туристически поток. Историята на планинското селце е наистина впечатляваща. Живот по тези земи има още от древността. Находки от надгробната могила в местността Рударя от късния период на желязната епоха и тракийското светилище от Iхил.пр.Хр. в местността Козия камък са само малка част от свидетелствата за богатото историческо минало. Северно от Ковачевица, в местността Св. Константин, са открити едни от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр.Хр. - бронзовият шлем и бронзовата ризница. В общи линии разположението на землището на Ковачевица в древността е стратегическо, тъй като в близост до него преминава античен път, свързващ Никополис ад Нестум и Филипопол.

Лещен
Първото нещо, което ще ви посрещне в село Лещен, е гледката към накацалите по стръмните склонове на планината къщички, изградени в ковачевския архитектурен стил. Те още пазят в себе си истинския дух на българското село. Сред архитектурните паметници се открояват църквата Св. Параскева от 1836г и килийното училище. Стенописите на църквата изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове. Според исторически сведения от края на XIX и началото на XX век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза.

Банско
Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927м надморска височина. Отдалечен е на 56км от Благоевград, 145км от Пловдив и 150км от София. Близо до града започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейката Септември - Добринище. Югозападно от града има минерални води.

Църквата в Добърско
В малкото село Добърско, разположено на 12км от Разлог, се намира уникална средновековна църква Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат, включена в списъка на стоте национални туристически обекти. Тя е построена през 1614г, но има предположения, че годината на строителство е 1122.

Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Църквата е малка трикорабна базилика, почти незабележима в околното пространство, със семпла архитектура. Този факт има своето обяснение със забраната да се строят големи християнски храмове по времето на османското владичество. За да не дразнят османлиите, добърчани направили малка църква, подобна на обикновена жилищна сграда, вкопали я наполовина в земята и това ѝ позволило да оцелее през вековете. Църквата е дълга 8.37м, широка 6.50м и с най-висока част 5.20м. Ако влезете вътре, ще видите необичайно вътрешно разпределение. Вместо нормалното за епохата просто еднокорабно пространство, строителите са изградили сложна трикорабна базилика. Добърчани компенсирали неугледния външен вид на църквата с вътрешната му богата украса и благолепие.

Непременно ще се впечатлите от богатите фрески и от образите на над 460 библейски и местни герои. В църквата няма и един сантиметър стена, който да не е изографисан. Образите на светци при норма от четири до пет за храм, тука са цели 30. Доминират светците войни като св. Димитър, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат и др. Това не се среща никъде на друго място. Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като не той, а Бог движи ръката му, живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че тук е работила цяла група - първомайстор, калфа и чираци. Първомайсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците - второстепенните сцени, декорациите по дрехите, войнските атрибути и др. И нещо още по-загадъчно за съвременния турист - църквата е построена така, че представлява естествен климатик, който и през зимата, и през лятото поддържа температура в достатъчни амплитуди за съхранението на стенописите. Без климатична инсталация, тези стенописи изглеждат така, сякаш са рисувани вчера. Те дори не са реставрирани. През 1973 - 1978г реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова само ги почистили от наслоените сажди от свещите, горели в периода, когато църквата е била действаща, и ги обновили. Екипът, извършил почистването, е оставил ивици, на които личи предишното състояние на фреските. Поразителните ярки цветове са запазени, въпреки че през ХІХ век турците превърнали храма в хамам (баня).

Естествено е да попитаме и за дарителите, поръчали този малък шедьовър. За щастие, зографите са нарисували перфектни фрески с техните образи. В класическа схема дарителите Хасия, Богдан и Спас държат макет на храма, а от другата страна той е поддържан от строителите Станко, Смилен и Спас. Излизайки от храма, виждаме прелестна градина с много цветя. Там се намира и лековитият малък извор. Легендата разказва, че ослепените 14 - 15000 български войници на цар Самуил след битката при с. Ключпрез 1014г успели да стигнат до църквата и някои от тях останали там, основавайки школа за пеене. Тя все още съществува. Според друго предание, Самуиловите войници са основателите на селото. На връщане от битката, довела до ослепяването им, те попаднали на лековития извор и останали там, за да се лекуват.

Кукерски фестивал "Старчевата"
Още в 06:00 часа на 1 януари водачът на групата или както го наричат - чауша - облича кожите и звънците и събира цялата махала. В Разлог всяка махала участва в маскарадния фестивал със своя кукерска група. Броят им надхвърля 1000 души. В групите има различни персонажи - старци, войводи, мечкари. Има и танцьори в народни носии, някой от които запазени отпреди 120 години. Новогодишният фестивал в Разлог събира все повече млади хора, които ще предадат традицията жива и за идните поколения.

Осигурено от Info Point