Автор: Стефан Цанев
Режисьор: Асен Шопов
Сценография: Асен Шопов
Участват: Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева-Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов (гост)
"Народе????
Пишейки преди 30 години трагедията "Тайната вечеря на Дякона Левски", покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички? Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли?
Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.
Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим "с една обща революция". Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно - са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили ("да се вдигне пушилка", "да се отвори рана"), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България... А какво ще бъде, след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел.
А Левски се интересувал преди всичко от това: "С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (Народно управление). Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система (конституционна монархия), то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (Тъжната истина е, че още тогава най-близките му съратници презрели и отхвърлили идеята за демократска република - тези думи на Левски били зачеркнати от Устава на Българския революционен централен комитет). "Този документ няма равен на себе си в освободителните борби през ХІХ век" - казва проф. Николай Генчев - "Нито в гръцкото, нито в сръбското, нито в италианското, нито в румънското, нито в някое друго освободително движение преди и по времето на Левски." (Бих добавил: и дълго след това. Републики се установяват в споменатите държави след 70-80 години).
В идеите на Левски имало и нещо друго, което още по-силно стреснало тогава българите: "Всичките народности - българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в сяко отношение, било в вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички щат спадат под един Общ Закон, който по вишегласието от всички народности ще се избере. Ний няма да гоним турският народ, ни вярата им, а царят и неговите закони, с една дума - турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин. И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Всичките народи щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. Така ще е в наша България!"
В ония години на "всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяванието на девойките ни и на жените ни все от турчина" - да преодолееш кръвната си робска омраза към поробителя и да говориш, че "няма да гоним турския народ, ни вярата им" - това е било равностойно на Исусовото "обичайте враговете си!", само че не абстрактно, а конкретизирано - затова още по-болезнено и още по-непостижимо. "Няма да ги гоним ли? Както те нас трепят сега, така и ний ще ги трепим, гробищата им ще изорем, джамиите им ще срутим, ще ги гоним до девето коляно и тях и Господа им, както те сега гонят нашия Господ!" - това бил естественият и справедлив вик на роба, робът е прокълнат да мрази, а Левски говорел като свободен човек, той може би е бил единственият свободен българин в онова робско време и трудно е било на робите да го разберат.
Но и това му било малко на Дякона - чрез себе си той поставял пред хората непостижими лични морални норми: "Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв, не да видя себе си на голям чин... защо да не съм аз на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово. Напротив, ако му сече главата повече, тряба сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека и по-долна работа... ако щат ме нареди да паса и патките."
Сиреч: бъдещата ни държава трябва да управляват умните, а не заслужилите. Ти чувал ли си, българино, такова нещо някога да се е случило някъде, хеле пък в България: някой да се докопа до властта и доброволно да я отстъпи на някого, понеже главата му сече повече? Няма и да се случи. Думите на Левски: "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си" - днес са обърнати наопаки: ако печеля - печеля само за себе си, ако изгубя - губи цял народ... А ако утре Народното събрание приеме Наказателния закон на Левски: "Който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода - да се накаже със смърт!" - представяте ли си какво ще стане в България?
Да, идеалистът е опасен и възхищението от него лесно преминава в омраза. Има обаче и друга една причина, която накарала народа тихомълком да се отдръпне от Левски, за тази причина никой не споменава, тя не е и за хвалба, но нека си я кажем - не за друго, а защото може би под този камък е спяла змията на предателството?
За бъдещата революция трябвало оръжие, трябвали пари. Заплашителните писма до чорбаджиите не подействали, както казва Левски: "Няма друг народ, на когото богатите хора да не са дали два гроша за свободата." Няколкото терористични опита за ограбване на чорбаджийски и турски каси също излезли несполучливи. Тогава на Левски не му оставало нищо друго - разпратил до частните революционни комитети писма, в които нареждал: "Всеки член по-скоричко да гледа да принесе десятокът си от всичкото си имание веднаж завсякога, освен това да побързат по-скоро да дадат и по 10 (десет) лири турски за пушка иглена, която ще му се даде. Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертвува."
Като чул това, българинът се свил в черупката си като охлюв: българинът по-лесно дава живота си, отколкото имота си. Не само от алчност: животът е твой, засяга само тебе - да го дадеш не ти е толкова жал, а от имота зависят децата ти, семейството ти, свободата не се яде...
Тук, изглежда, е станало голямото разминаване на Левски с народа. ("Лесно му е на Дякона - няма ни дете, ни коте...") И не случайно в някой от последните дни на Декември 1872 (в последните дни на своя живот), на една от последните странички в прословутото си джобно тефтерче Левски е написал една самотна дума:
Народе????
С четири въпросителни.
Почуда ли е това?
Изненада ли?
Недоумение?
Или ужас?
Или е питал нещо народа?
Какво го е питал?
Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки.
Кой ще отговори?"
- Стефан Цанев
-12%
-30%
Антицелулитен масаж
ГТП
-61%
Масаж на гръб
Глория в Пловдив
