Операта "Аида"
Диригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов
Художник Лора Маринова
Хореография Калина Богоева
Диригент на хора Стефан Бояджиев
В ролите: Димитринка Райчева (Аида), Ивайло Михайлов (Радамес), Елена Чавдарова-Иса (Амнерис), Евгений Станимиров (Рамфис), Венцеслав Анастасов (Амонасро), Гео Чобанов (Царят на Египет), Стоян Финджиков (вестител), Галина Великова (Жрица)
"Аида" е eдно от емблематичните заглавия в репертоара на Държавна опера Варна с дълголетен живот. Яркото диригентско майсторство на маестро Борислав Иванов, проникновената режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова, заедно с интересната и стилна хореография на Калина Богоева, превръщат всеки път този спектакъл във вълнуващо преживяване. След премиерата през 1999г, в "Аида" се изявяват най-добрите солисти на Варненската опера, както и редица именити български и чуждестранни изпълнители. Варненската "Аида" е гостувала многократно на различни сцени в Европа, както и на сцената на Софийска опера и балет и на откритата сцена "Опера на площада" в центъра на София. В историята за трагичната любов на пленената етиопска принцеса Аида и египетския военачалник Радамес се съдържа много драматизъм, изпепеляваща любов, стигаща до предателство и саможертва.
В спектакъла на 29 октомври образа на етиопската принцеса ще пресъздаде солистката на Държавна опера – Варна Димитринка Райчева, която интригува с ярка артистичност и прекрасна визия. Гласът ѝ е еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, с овладяна музикална фраза и свой интерпретаторски почерк.
За ролята на Амнерис е поканена талантливата Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост-солист на варненската опера. Любимият на двете жени Радамес ще бъде Ивайло Михайлов, един от най-добрите тенори на България от последните години, също солист на Пловдивската опера. Останалите роли са поверени на солисти на Държавна опера – Варна. Върховният жрец Рамфис ще изпълни великолепният бас Евгений Станимиров, а баритонът Венцеслав Анастасов - една ярка оперна звезда, ще се превъплъти в ролята на Амонасро. На сцената ще им партнират Гео Чобанов (Цар на Египет), Галина Великова (Жрица) и Стоян Финджиков (Вестител).
Култовата сценична кантата "Кармина Бурана"
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Мариане Бергльоф (Германия)
Сценограф Андрей фон Шлипе (Германия)
Хореограф-постановчик Мартин Зомерлате (Германия)
Художник на костюмите Катрин Рьоле (Германия)
Диригенти на хоровете Стефан Бояджиев, Ганчо Ганчев
С участието на оркестър, хор и балет при Държавна опера – Варна и хор при Детско-юношеска опера на ОДК – Варна
Солисти-певци: Валерий Георгиев, Мария Цветкова, Пламен Димитров
Солисти-балет: Веселина Иванова, Румен Стефанов, Илияна Славова, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Евгения Минкова, Илияна Божкова, Галина Велчева
Последната варненска постановка на драматичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф е с изцяло чуждестранен постановъчен екип. Премиерата се състоя през 2011 година, а Държавна опера – Варна представи постановката в едно успешно турне в Холандия същата година.
В безчислените постановки на "Кармина Бурана" сценичната форма непрекъснато се променя, но тя си остава бестселър в музикалния театър. Слушателите неизменно чувстват огромната образна сила на тази творба. Нарочната простота на средствата прави поразително впечатление. По същество Орф не реставрира музиката на историческото минало. Той съчинява нова музика, а неговите експерименти служат като своеобразен мост между настоящето и миналото в човешката култура. Маската на музикалното простодушие и безобидност съответства на склонността му към притчата, към примитивните форми на народния театър. Всъщност Орф претендира древногръцката трагедия да бъде възродена на съвременна сцена.
"Древногръцкият" му стил е последователен и строг, лишен от сантименталност, мъжествен и суров, чужд на декоративността. Неговото обръщение към елементите на култовото изкуство е напълно оправдано и се възприема като обективно художествено решение.
Карл Орф е не само един от най-популярните композитори и една от най-ярките и самобитни индивидуалности в музикалната култура на 20 век, но и забележителен реформатор на музикалния театър от ранга на Монтеверди, Глук и Вагнер. Най-отличителните и най-характерни черти за творчеството на немския композитор е неговият стремеж към единство между музика, говор и движения.
Безспорно най-забележителното му музикално-сценично произведение "Кармина Бурана" открива нова страница не само в творчеството на Карл Орф, но и въобще в съвременния музикален театър.
Наименованието Кармина Бурана (Песни от Бавария) идва от лат. carmina - песни, поезия, Burana – Бавария (по името на средновековния манастир Beuern, днес Бенедиктбойерн, Бавария). В основата на произведението на Карл Орф стои ръкописният поетически сборник Codex Buranus на средновековни странстващи френски, немски, английски и италиански поети от средите на духовенството и академичната младеж. Колелото на Съдбата се възприема като символ за преходността в живота, който така лесно подменя щастието с нещастие и възхода с падение.
Внушението за триумф на човека над житейските превратности и за духовно надмогване - дори над смъртта, преминава през цялото произведение и го споява в органично цяло. 42-годишният Карл Орф смята "Кармина Бурана" за първото си значимо произведение, въпреки че вече имал успех като автор на опери, кантати, театрална музика, квартети и множество песни. След създаването на кантатата, той пише на своя издател Шот: "Можете да унищожите всичко, което съм композирал досега и което, за съжаление, Вие вече сте публикували. С "Кармина Бурана" започват моите събрани съчинения". И наистина - от премиерата във Франкфурт на Майн на 8.VІ.1937г до днес, "Кармина Бурана" продължава да завладява музикалния свят с магнетичната си мощ.