Спектакълът "Към пропаст" по Иван Вазов на 27 Ноември, в ДТ "Стоян Бъчваров"

ДКТ "Васил Друмев" кани варненци на спектакъл-вдъхновение по Вазов - насладете му се!

Гледайте постановката "Към пропаст" на 27 Ноември от 19:00ч в ДТ "Стоян Бъчваров" (сцена Филиал) - за 8лв, вместо за 16лв!

Повече за постановката:

Спектакълът по пиеса на Патриарха на българската литература Иван Вазов е един своеобразен разказ за решенията на владетеля, на подчинените му, на здравомислещите хора, на целия народ, повлияни от противопоставянето на разума и чувствата, на дълга и страстта, които обхващат българския владетел и тласкат царството към пропаст...

Постановката е дело на популярния български режисьор и директор на МГТ „Зад канала” Бина Харалампиева. А сценографията и костюмите са вдъхновени от художничката Диляна Асенова. Музикалните картини са реализирани от композитора Асен Аврамов. В главните роли ще се превъплътят популярните актриси Василена Атанасова и Теодора Духовникова, съответно в образите на царица Теодора и еврейката Сара.

Те ще си партнират с по-голямата част от трупата на театъра: Милен Димитров, Илия Раев, Васил Грънчаров, Стефан Сотиров, Кольо Стайков, Валентин Ченков, Димитър Атанасов, Михаил Скуджов, Александра Михайлова, Стефани Лечева, Миглена Стоева, Елена Атанасова и Таня Алваджиева.

"Не търсете в тази постановка абсолютната историческа истина, моята цел беше да осмислим нашия живот днес чрез опита (уви трагичен) на миналото". Бина Харалампиева, режисьор

Оженването Александрово за еврейката, голяма политическа и религиозна съблазън за онова време, беше събитие чревато със съдбоносни последствия. Нему се дължи по-после, след Александровата смърт (1371 г.), разцеплението на и така немощното царство. Престолонаследникът Асен умря преди баща си и такъв трябваше да бъде брат му Срацимир. Но Александър, от любов към Сара-Теодора, обяви още приживе сина й Иван Шишман за свой наследник, като даде на обезнаследения Срацимира да царува във Видинската област, която така се откъсна от царството, намалено още и с отделянето на източната му част, дето управляваше почти независим куманският воевода Иванко. Иван Шишман по тоя начин при въцаряването си се видя господар на една съвсем слаба България и в съперничество и вражда с горните двама владетели. Този син на Сара беше и последният български цар, слаб и неспособен да отбрани държавата си от турците, на която той видя гибелта. От Сара беше родена – в това историците са съгласни – и прославената от народната песен Мара – жената на Мурада II по-после, която му роди син – Баязида Илдъръма, – завоевател на България и унищожителят на Търново в 1393 г.

И човек неволно пада в дълбоки размишления пред това стечение на историческите събития. Мисълта се лута скръбно из тъмната област на догадките... Кой знае дали, ако вместо Шишмана български цар бе станал правият наследник, по-старият му брат Срацимир, роден от влахинята Теодора, съдбините на царството не биха взели друга, по-благоприятна посока? Кой знае дали, ако не съществуваше Мара, да роди Баязида, съдбата на царството и на Търново не би била по-инаква? Защото, ако събитията са по-силни от хората, често хората водят събитията и случаите ги раждат... И дали и в тоя случай не би могло да се каже за България онова, което историята казва за Троя – че една жена я е погубила?

София, септември 29, 1906г.
Иван Вазов