Гледайте операта"Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини на 13 Май, в Зала 1 на НДК

Държавна опера - Стара Загора кани столичани на един спектакъл, вплел в себе си естетиката и дълбочината на Изтока с естетиката и зрелищността на Запада. Черно-бели кадри и приглушената мекота на японската стилистика – на фона им се откроява яркото и огнено сърце на малката Чо Чо Сан, която е цялата Любов, тя е самата Любов!

Гледайте операта "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини на 13 Май от 19:00ч в Зала 1 на НДК, София - за 20лв, вместо за 40лв!

Повече за спектакъла:

С изключителната като зрелищност и естетика постановка „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини Държавна опера-Стара Загора гостува на 13 май в Зала 1 на НДК. Красивата приказка за любовта, дълга, за срещата на две цивилизации в човешката душа ще разкажат Росана Кардия – великолепно сопрано от Италия, солист на Операта в Каляри (в ролята на Чо Чо Сан) и Симоне Анджиппи – тенор от Италия, вече участвал в тази прекрасна постановка в ролята на Ф.Б. Пинкертон. Музикалният прочит на „Мадам Бътерфлай“ е възложен на талантливия диригент, ръководител на Националната опера на Белград, Сърбия – Ана-Зорана Брайович.

„Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини е спектакъл на Държавна опера-Стара Загора, създаден през 2005г. за откриването на Фестивала за оперно и балетно изкуство (ФОБИ). Режисьор на постановката е Нина Найденова, сценограф- Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, хореограф Боряна Сечанова. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика. С малко прекъсване между 2010 и 2012г, представлението не слиза от Старозагорска сцена в продължение на 6 сезона като се радва на изключителен зрителски интерес.

Първата постановка на операта „Мадам Бътерфлай“ на старозагорска сцена е на 21.03.1942 г. с диригент и режисьор Димитър Христов. "Бях едва на 4 години, когато за първи път излязох пред публика", разказва световната прима Ана Томова-Синтова .„В онези следвоенни години буквално всяка вечер бях с майка си (тя бе хористка в операта на Стара Загора) край сцената. Тук дебютирах в ролята на детето на Бътерфлай, да не говорим за пътуванията буквално в цялата страна. Ако ми позволите, ще направя едно, може би доста силно сравнение, но Стара Загора за България е нещо като Флоренция за Италия“.

Тя, Японката, иска да е г-жа Пинкертон и да живее със своя любим американски мъж в страната на сбъднатите мечти-Америка. Отрича се от религията, напуска рода си, омъжва се…
Той заминава, връща се в Америка. Тя ражда дете – от него.Чака го-него, любимият-мечтаейки за там, където двамата…тримата с детето, ще са щастливи, където всичко е възможно и прекрасно. Америка….Киното и филмите с хора, облечени в бяло, изпълват дните, нощите, мислите, мечтите и…

Минават три години. Тя продължава да го чака, вярва, мечтае…Облича мечтаната бяла копринена рокля, слага перлената огърлица…Вече е като Американка. Куфарът също е готов.Само да дойде и тръгват веднага. Той се връща, но с новата си американска съпруга. Те, американците-той и жена му, искат да вземат детето. То ще е щастливо, там в „другата страна“, страната на Мечтите. Американката ще се грижи за него-като за свое собствено.

Две жени в бели рокли… Едната изглежда изящно и със самочувствие, другата нелепо. Болезнено осъзнаване…Тя е японската Гейша и никога няма да бъде като тях, свободните жени, облечени в бяло….
Краят на живота е логичен. Не защото е изоставена. Не защото взимат детето и. То ще е щастливо-там, в Америка. Защото за нея Мечтата се оказва Илюзия…Без Голямата мечта животът няма смисъл.
Чест! Самоубийство! Японска традиция!