Защитена местност "Марина река"

Защитената местност се намира в границите на Природен парк "Странджа" (в самото начало на парка след с. Изгрев) и е разположена около едноименната река. До защитената местност води интересна интерпретативна еко-пътека „Марина река - Живият музей на терциерна Европа". Начало й е съвсем близо до пътя Царево – Малко Търново и по-точно на 12км от Царево, в средата на отсечката между селата Изгрев и Българи.

Съдбата на защитената местност "Марина река" е интересна и показателна, за това как обединените усилия на лесничеи, ботаници и природозащитници, могат успешно да доведат до съхранението на уникални природни горски обекти. В началото на 1933г се създава първият български резерват "Горна Еленица-Силкосия".

Обликът на съвременната растителност на Марина река е свързан с кръстопътното биогеографско положение, релефа, климата и древното минало на планината. Релефът е хълмист и нископланински, но с голямо хоризонтално разчленение, типично за високите планини. Стръмните долове доставят необходимата въздушна влага (това е мястото с най-висока влажност на въздуха в парка). Има много летни и пролетни мъгли.

Странджа е един от малкото райони в Европа, който е останал незасегнат от ледниковия период и тук се е запазила растителност характерна за предледниковите периоди, т.е. за терциера – най-типични са горите от източен бук и горун с подлес на странджанска зеленика, лавровишня и колхидски джел, странджанско бясно дърво. Тук се срещат и видове с голямо консервационно значение - странджански дъб - лъжник, пролетно ботурче, пухесто горянче, калуна, кавказка иглика, тамянка, качулата какула, тис и др.

Важното значение на ЗМ "Марина река" по отношение опазването на редица консервационно значими видове се дължи на насечения релеф и разнообразните местообитания - запазени стари гори с едроразмерни хралупати дървета, речно течение, открити пространства.